*гледна точка Те* Такам време е да започвам с плана.. *гледна точка на Изабел* След като всички си тръгнаха, аз отидох до вкъщи, за да се преоблека и излизам на разходка с Нерин ще разберете по-късно хаха. Та преоблякох се в нещо удобно като това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
И излязох. *гледна точка на Нерин* Излязох вече от апартамента облечена така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Тръгнах към парка, в който се бяхме уговорили да се видим с Бела. След няма и 5 минутки я видях, но тогава и тя ме забеляза и се затича към мен и аз към нея. След малко и аз и тя се озовахме на земята смеейки се като за последно. - Хайде ставай бе шматко!- казах ѝ все още хилейки се. - Еейй ма, ако знаеш колко много ни липсваше.- каза вече тупайки мръсотията от себе си. - И вие на мен, ай да вървим в кафенето и после да.. ти знаеш какво ще правим след това!- казах ѝ вече малко по сериозно.(не си мислете че е нещо перверзно😂) - Ай, че ма и заболя задника на който преди малко седях. И така се запътихме към кафенето. През целия път не сприхаме да говорим и да се хилим, може някой да ни е помислил за луди, дори и докато пихме кафето си така бяхме, цялото заведение ни беше зяпнало с поглед казващ "тея туко-що май са излезли от психото", а ние още повече се смяхме. - Ех Нери, ако знаеш колко ми липсваше, а ако и Мийчето беше тук щяхме дори да сме още по-луди. - каза смеейки се. - Де да беше тук.. *Ретроспекция* *Деня преди срещата им* *Гледна точка Изабел* Както си седях и четох за.. и аз не знам какво. Просто четох една книга и тъкмо ми стана интересно и някой реши да ми прекъсне спокойствието. Звънеше ми, всъщност беше непознат номер. Без да се замислям и секунда повече вдигнах. *В разговора* - Ало? - Ало, търся Изабел?! - На телефона кажете? - Ами арестувана сте! - Моля?! Но какво съм направила? - Само че не помниш другата си най-добра приятелка! - Нерин?! Това ти ли си? - А не бе Пешо съм, приятно ми е! Естествено че съм аз бе шматко! - Ооо ако знаеш колко ни липсваш! Ние малко с Мия сме с в Корея! Ти кога се връщаш? - Ами аз днес пристигнах в Корея! - Моля?! Но ти как, кога? - Ами миналия ден се прибрах в България и като разбрах че сте в Корея, хванах първия самолет и сега съм тук и говоря с теб и ще ти предложа утре ако искаш да излезем? - Ама разбира се! - Окей айде утре в 14:30 да се чакаме в парка! - Окей айде чао, че ми прекъсна книгата! - Оуу Бела се е научила да чете.. - Хаха много смешно. Айде по-късно може да се чуем . - Чао дребен! *Край на разговора* - Ей аз не съм дребна!! Докато се осъзная, тя вече ми бе затворила. Това е Нерин:
