FeLL in LovE

14

*гледна точка Изи*
Така готова съм за срещата с един непознат, с който си писахме в фейсбук. Дано да се окаже добър, малко ме е страх, но се надявам всичко да мине добре. Излязох от стаята си и тогава срещнах Тае.
- Хей бебе къде отиваш?
- Излизам с едно момче.
- Което е... И къде... До колко е...
- Виж няма значение като се върна ще говорим бебче!!- отговорих му така, но той не трябваше да знае. Тръгнах надолу и в хола видях Миа.
- Хей Миа, как си? От както сме дошли не сме виждали. Хубаво ли беше докато Джимин те носеше към стаята, аа?
- Първо добре съм, както виждам и ти, второ така е не сме се виждали наистина от както се настанихме и трето на къде си тръгнала, защото трябва да ти разказвам много подробно?!- каза Миа.
- Ами всъщност ти ела с мен, а по път ще ти разкажа.
- Много бих искала, но ще излизам с Чим после като се приберем и двете ще говорим.
- Добре Миа. Чао за сега.- казах докато си вземах ябълка и излизах. Преди да затворя вратата, чух само едно "чао" от нея.
Така запътваме се към тази мистериозна среща и момче.
*Гледна точка Ви*
Тъкмо си излизах от стаята, за да видя какво прави Изи и я срещнах излизайки от стаята си. Попитах я на къде, с кого и към колко ще се върне, а от нейна страна тя ми отговори троснато и излезе. Ще види тя само да се върне, хем знае че съм много ревнив, хем пък и излиза с момчета. Нещо обаче много ме притеснява, имам някакво лошо предчувствие, за това мисля да тръгна след нея. Тъкмо слизах и я видях да си говори с Миа. Скрийх се, за да не ме види и успях, след като тя излезе казах на Миа, че излизам и веднага тръгнах след нея. Тя вървеше към някакво кафене което скоро стигнахме.
Влязох след нея, като се настаних на друга маса, тя обаче през цялото време докато бях зад нея не се и усети. Та там имаше едно момче.. Това момче го познавам, то продаваше дрога и отвличаше момичета и ги продаваше. Това не ми харесваше, но исках да видя какво правеше тя с него, затова стоях кротко и мирно и само ги поглеждах, докато си пиех горещия шоколад.
*Гледна точка Чим*
Точно на 15сетата минута бях готов и излязох от стаята си, като отидох и влязох в стаята на Миа, там миришеше на прекрасния и парфюм на море и всъщото време на теменужки, точно нейния аромат, много го харесвам.
Не можех да спра да мириша парфюма ѝ, но аз дойдох за нея, а нея я нямаше, паникьосах се и отворих вратата ѝ, за да изляза и тогава видях бележка лепната на вратата, явно е била там още преди да вляза в стаята ѝ, но глупчото Джимин не я е видял. Бележката гласеше: " Миличкото ми, Чим аз съм в хола, понеже на 10 минутка бях готова, нямаше какво да правя, за това съм в хола, чакам те!" И отдолу имаше нарисувано сърчице..
Ойй колко сладко и колко красиво пише, отивам до стаята си да прибера бележката и точка към пиленцето ми.
Така и направих. Тя беше долу. Седнала на дивана и четеше някаква книга, беше много красиво облечена, за токова кратко време.

- Миличко тук съм да тръгваме.- подканих я аз, но тя не ме отрази. Приближих се до нея за да видя какво толкова чете, че и гаджето си не отразява. Ами красива бе книгата, знам я защото съм я чел и аз така като нея докато чакам другите, но още по красива бе гледката че тя спинкаше, сладко дори и не и пукаше как е заспала. Ами то се е видяло, че няма да ходим на разходка, пък и то взе да се свечерява, докато си домъкна смотания задник при нея. Офф голям съм и аз.. Голяма съм тутка, то попринцип момичето се бави, а момчето я чака ама явно в нашата книга ако аз не се променя няма да стане така.. Ами занесох я в стаята ѝ, а аз слязох на бързо да хапна и тогава видях Хоби и Мама Джин да седят или по скоро Хоби седеше на стола и рапираше на глас, докато Мама готвеше и го слушаше а после като свърши дава оценката си за това как се е справил.Джин го наричахме така, защото той е най-възрастния и се грижи за нас като майка, пък и той мисля, че няма нищо против.

-Хей момчета!! Как сте?

-Ами ние... Добре- избухнаха в смях.Какво казах така смешно, че чак да се разплачат от смях?!

- Ъъъ...ъм момчета какво стана да не би да имам нещо на лицето?

- Не просто как спа??- оххх за това ли, сега не му е времето да им обеснявам... Та аз за какво дойдох пък какво правя?!

- Много добре..- Казах с крива усмивка.- Сега мамо готово ли е защото съм гладен, пъйк и горе ме чака заспалото ми пиленце, аз трябваше да съм по бърз, не да съм готов точно... Оффф оставете дайте да хапна нещо и да се качвам щото и на мен ми се спинка!!- казах като бебе и направих мили очички. Мама ми сипа и докато ям, ме попита:

- Какво е станало или какво си направил на горкото момиче, че да заспи така раничко???

-Нищо.. Понеже сме двойка и предложих да излезем след 15 мин и тя се съгласи обаче..- тука спрях, защото се засрамих.

- Първо честито и второ ''обаче...''- Каза убедително Хоби, който бе спрял да рапира и ме гледаше с любопитство, дано скоро и той да срещне някое умно, красиво, честно, добро и със същите таланти като неговите... Мале аз донякъде описах и моето момиче Миа, с думите като ''умно, красиво, честно, добро'', а за талантите депърва ще се запозная и с тях...

-Обаче тя се оказа по бърза и от мен и на 10 минута е била тук, а аз точно на 15сетата отидох в нейната стая, там се забавих малко, защото вдишах нейния аромат, който миришеше на море и теменужки и забравих за нея, паникьосах се и отворих врата и там видях бележка на която пишеше, че е в хола и отидох до стаята ми, за да си прибера бележката, направих си кутия за спомени, но тя не знае така че не трябва да казвате. И като слезнах долу уж четеше книга, а миличката беше заспала и аз я занесон в стаята и сега спи, а аз искам да се нахраня и да отида при Миа, ако може!!-казах вече малко раздразнен, а те двамата кимнаха в съгласие и ме оставиха да си доям!