𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

°

-Мин Юнги довлечи си шибания задник тук веднага. - невярващо извика Сокджин, преди отново да дръпне пердетата.

Чернокосият скоро бе до своят заклет съквартирант. Дръпна плата колкото да види ставащото отвън.

Хиляди чисто бели лица, бавно се тътреха към сградата, където бяха отседнали до момента.

-Събирай нещата веднага, видят ли ни ще забързат крачка.

Сокджин не се поколеба и за миг.

Атлетично прескочи дивана и побърза да събере само най-важните неща в малък сак, който прехвърли на рамо.

Юнги от своя страна дръпна пердетата плътно. Малката светлина, която си проправяше път през полупрозрачните завеси бе достатъчна.

Сокджин бавно се доближи до вратата и погледна през шпионката. За щастие площадката бе чиста.

Бавно отвори вратата и излезе, следван от Юнги.

А единствените неща за отбрана с които разполагаха сега бяха нищожни джобни ножчета.

-Задната врата. - прошепна Мин.

След кимането от страна на по-големият двамата заслизаха възможно най-тихо по стълбите.

Необезпокоявани, излязоха на не толкова чист въздух.

Сокджин извади две маски против прах от джоба си и подаде едната на Юнги. Така поне щяха да се предпазят от множеството бактерии наоколо.

От другата страна на жилищният блок вече се чуваха викове и крясъци, доста нечовешки по мнение на съквартирантите.

Двамата побягнаха с всички сили, след като звука от разбитата врата стигна до ушите им.

Няколко пресечки надолу всичко бе чисто и двамата забавиха крачка. Сокджин едва носеше сака, за това Юнги го смени за да може хьонга му да си поеме въздух.

-Само не спирай да се движиш. Ако стоим мирно шанса да ни засекат се удвоява. - посъветва чернокосият и излезе начело.

-Къде отиваме все пак? - попита Ким след като бе възвърнал нормалното си дишане.

-Тегу. По телевизията даваха, че града е все още имунизиран, макар че е безлюден от няколко дни.

-Ъгх, телевизията. Стоят си на спокойствие в Америка, а после за нас нямало достатъчно място на спасителните хеликоптери. - намръщи се Сокджин.

-Страхливци. - подкрепи го и Юнги, преди да се спре на място. - Тихо. Чуваш ли?

Двамата се заслушаха. И наистина зад сградата до тях се чуваха стъпки. Звучаха нормално за разлика от заразените.

-Сигурно е здрав човек! - ентусиазирано прошепна Сокджин и се върна няколко крачки, за да провери.

-Джин, не-

Юнги дори не завърши изречението си, когато един от така наречените 'зомбита' безмилостно се нахвърли върху Сокджин.

Хьонга обаче не се забави и с един ритник го запрати на земята. Бледият се съвзе неочаквано бързо и отново бе готов да нападне.

Едва бе направил и крачка, когато джобното ножче на Юнги го уцели право в слепоочието, карайки съществото да падне на земята.

Джин си отдъхна за секунда. Шамарът на Юнги върху тила му обаче бе достатъчен за да го задържи на тръни.

-'Сигурно е здрав човек!' - цитира Юнги, вдигайки гласа си с една октава. - Идиот.

-Айш, Юнги! Ами ако беше? Помощта никога не е в излишък!

-Целият свят е заразен с някакъв шантав вирус и сега хиляди зомбита се опитват да ни изядат задниците, а ти ми говориш за помощ!? - разпали се Юнги.

Двамата си бяха вдигнали мерник, но Сокджин бързо отстъпи, като 'по-големия батко'.

-Добре, добре, съжалявам. Хайде, трябва да си намерим убежище преди да се стъмни. - гласът му бе възвърнал спокойствието си и той мина на чело, взимайки сака, който Юнги бе захвърлил преди атаката си.

Мин се загледа в гърба на приятелят си, който бавно се отдалечаваше.

Преди да го последва, се върна за да си вземе ножчето обратно.

Клекна до мъртвият, но желанието му да си прибере оръжието бързо се изпари, виждайки малките черни линийки, които бяха плъзнали по острието и дръжката.

-Отвратително. - промърмори и се изправи, притичвайки да настигне Сокджин.

°

Не мислех, че тази книга ще види бял свят.

Това със зомби апокалипсиса май вече започва да става клише.

Но пък ето нà, качих първата глава, защото уаттпад реши да се прави на кучка и да ми изтрие главите на другото произведение.

Надявам се да ви е интересна моята баничка 'дето меся тук сега.

Приятно ви четене!