𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

♡

Поляната бе на няколко пресечки от къщата им.

Тихо, спокойно, все още немаркирано от ужасният вирус място. Тревата бе зелена, а момчетата можеха да се закълнат, че се чуваха и птичи песни.

Сокджин веднага извади камерата, заснемайки всяко нещо. Можеше и да не види такава природа още дълго време.

Останалите веднага започнаха да бягат, да се въргалят и да крещят. Всичко това беше като нещо ново за тях.

Хосок премахна ръката си от рамото на Юнги, вместо това хващайки китката му.

И докато чернокосият се усети, вече тичаше заедно с Хоби по зелената трева, вдишвайки от последният чист въздух свободно.

Усмихна се, Хосок също.

И в този момент свободата обзе и тях.

-

Никой не помнеше колко време бягаха и крещяха като идиоти, но накрая всички бяха изпопадали по земята. Не им достигаше дъх от всичките тези игри.

Сокджин разглеждаше полароидните снимки, които бе успял да заснеме и изкара. Намджун и Джимин лежаха до него и му помага с избирането на по-хубавите.

Чонгкук и Техьонг от своя страна се боричкаха на тревата. Думата 'умора' за тях не съществуваше.

А Хосок и Юнги пък решиха да се отдалечат от тълпата.

А в Хосок се въртеше разговорът му с Намджун онази нощ.

"Една дума. Действай!"

Чонг седна спокойно на тревата под едно голямо дърво, потупвайки земята до себе си.

Юнги прие с радост поканата му и скоро двамата седяха един до друг, загледани в далечината.

-Юнги.. - Хосок най-после реши да говори.

Имаха спокойствие. Сега или никога.

По-големият не му отвърна, но Чонг знаеше, че той слуша.

-Виж, знам, че не се познаваме от кой знае колко време. Макар, че за малкото което имахме те опознах доста. Но така де, смятам че това място е достатъчно удобно за разговор като този.

Сърцето на чернокосото забърза удар, виждайки Хосок на тръни. Извърна главата си за да го погледне, копнеещ да научи какво имаше да му казва.

Хоби обаче запази тишина за кратко. След което си пое дъх и отново заговори.

-Не мисля да ни губя времето със сладникави изказвания. Така, че смятам да го кажа направо.

Пауза отново бе наместена, което убиваше Юнги.

Докато накрая не чу.

-Влюбен съм в теб Юнги.

Очите на по-големият успяха да се разширят изненадващо бързо.

Безпомощно се опитваше да създаде смислено изречение в главата си, но накрая всичко беше напразно.

-А-аз...

♡

Съжалявам.

Не ме мразете.

Този уикенд ще има повече ъпдейти :)).

'бичам ви! <33