𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

°

Юнги бавно отвори очи. Чувстваше се като в рая за първите няколко секунди.

Но после погледът му фокусира притесненото изражение на Хосок и тялото му усети раздрусванията от буса, който все още бе в движение.

Очите на по-малкото момче светнаха и той го прегърна с радостен вик, че по-големият е буден.

Всички останали в колата си отдъхнаха и Сокджин му помогна да се изправи в седнало положение, подавайки му бутилка вода.

-Къде сме? - попита Юнги, поемайки напитката.

В този момент спомените от по-рано го връхлетяха, карайки погледа му да помръкне отново.

-След малко пристигаме в Поханг. - поясни Техьонг, чернокосият кимайки.

Сокджин го потупа приятелски по рамото и се върна на мястото си, до шофьора, който до момента бе Намджун.

А Хосок от своя страна отново прегърна Мин, започвайки да говори.

-Юнги наистина съжалявам, не знаех, Сокджин ми каза едва когато тръгнахме, ако знаех нямаше, аз-

-Хосок! - прекъсна го по големият, карайки цялото пространство да потъне в тишина. - Спокойно, разбирам те. И без това нямаше спасение за него. - печално изрече, отвръщайки на ласката.

Техьонг се хвана драматично за сърцето от сладкият момент, придърпвайки Чонгкук, за да го прегърне като плюшена играчка.

Единствено Джимин стоеше настрани, неловко хвърляйки погледи през прозорчето на черният бус.

-

Скоро превозното средство се движеше по улиците на Поханг, опитвайки де да достигне крайната си дестинация преди да се стъмни.

Всички мълчаха през целият път, докато накрая Намджун не намали със следното изречение:

-Пристигнахме. - обяви. - въоръжете се и след като слезем от вас се изисква винаги да отваряте очите и ушите си.

Всички закимаха и скоро вратите тихо се отвориха, седемте момчета излизайки на въздух, с маски, които покриваха устите и носовете им.

Тръгнаха към брега.

-

На няколко пъти по време на малкият им поход, трябваше да използват оръжията си, за да останат живи, докато най-накрая ме стигнаха до малкият бряг, където трябваше да се намира лодката.