𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

°

-Разбираш, че няма начин да стигнем от Сеул до Тегу пеша, нали? - подвикна Юнги, все още следвайки Джин.

-Какво предлагаш тогава? - Сокджин се спря и обърна главата си, колкото да види по-малкият с периферното си зрение.

Юнги от своя страна пък кимна към стар изоставен бус, явно използван от службите, но напразно.

Хьонга проследи кимането му и съзря превозното средство.

-смяташ, че още работи?

-Изглежда непокътнато. - вдигна рамене Юнги и тръгна в посока на буса. - А и, и двамата имаме книжки. Ще знаем какво да правим.

-Не мога да повярвам, че апокалипсисът ме настигна в точно твое присъствие. - въздъхна Джин и последва чернокосият.

Юнги отвори вратата, която поддаде доста лесно. Качи се в буса и усмивката му се появи, виждайки ключовете на таблото.

-Влизай, аз карам.

Сокджин извъртя очи и заобиколи средството, намествайки се на предната седалка.

-Гледай да не ни забиеш някъде. - предупреди, захвърляйки сака на задните седалки.

-Дишай, ще умрем и без това. - засмя се Юнги и запали буса.

-

Вече караха близо час. На няколко пъти се бяха засичали със заразени местности, където бледоликите напразно тичаха зад буса им.

-Ъгх, скучно е. Отивам да видя какво държат службите в тоя ван. - с тези думи Ким откопча колана си и се премести на задната седалка, от която пък се прехвърли в големият багажник.

Имаше маса, закована за пода. На нея бе разпъната карта на Южна Корея, където с червен маркер бяха отбелязани повечето градове и села, а със син бяха подчертани едва три града, един от които бе Тегу.

Сокджин се усмихна едва забелязано. Махна габърчетата, които държаха картата и я сгъна, прибирайки я в джоба на сивият си пуловер.

Продължи тършуването си и по шкафовете. С радост извади от един няколко пистолета и въздушна пушка. Напъха оръжията в дънките си. А усмивката му достигна ушите, когато пред очите му се мярна и кутия с гранати.

-Уцелихме джакпота Юнги! - извика и затвори вече празните шкафове.

Върна се и прескочи на задните седалки.

-Пет пистолета, комплект от дванадесет гранати три кашона с куршуми и въздушна пушка! - изброи весело.

-Гледай другият път пак да се съмняваш в мен! -Усмихна се Юнги, без да отделя очи от пътя.

Сокджин побърза да прибере оръжията в сака, а въздушната пушка остави да лежи на задните седалки.

Премести се обратно на мястото до шофьора и спокоен, вдигна краката си на таблото.

Останалият път изминаха необезпокоявани.

°