𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

°

-Казваш, че си построил бункер на онзи отдалечен остров, дето се виждаше от плажа в Поханг? - не повярва Джин, протягайки ръката си към бисквитите на Юнги.

-Бях параноично хлапе, окей? - защити се по-малкият, придърпвайки бисквитите към себе си, за да попречи на Сокджин да си вземе.

Хьонга от своя страна се намръщи и взе пакета с пуканките в скута си, решено отвръщайки на удара.

Джимин пък си ядеше пакетираното суши и слушаше разговора между двамата съквартиранти.

-Юнги мисля, че да си останем тук ще е по-добре. - посъветва Джин. - Поханг е заразена местност, а докато открием някоя лодка или кораб... Ще умрем със сигурност, не е добра идея.

Юнги изпуфтя, въртейки очи.

-Сокджин имам си наета лодка там, с лекота ще достигнем острова.

-А може ли аз да предложа нещо? - най-после Джимин се обади, изправяйки се, за да изхвърли вече празната кутийка.

Мин се изкушаваше да каже 'не', но притисна чувството и кимна едва забелязано.

-В такъв скучай, какво ще кажете да имаме бункера като план "бе"? Ако нападнат Тегу ще можем да избягаме там. А и на онзи остров едва ли ще имаме провизии с храна и вода, Сокджин е прав. Ще умрем.

Юнги отново бе впечатлен от интелекта на най-малкият. Макар и да не му се исмаше, кимна одобрително и също стана от стола си.

-Така да бъде. Но сега оставям обилното чистене на вас. - с ехидна усмивка тръгна към стълбите.

-Юнги ти-

Сокджин така и не довърши изречението си, когато на вратата се почука, карайки всички да спрат на място.

-Кой може да е? - прошепна паникьосано Джимин, опитвайки се да погледне през прозореца.

Успя да съзре само буса.

Сокджин също го бе видял.

-Юнги, май са войници-скаути. - изшептя и Сокджин.

Юнги се загледа за малко във вратата. Придвижи се с котешки стъпчици и погледна през шпионката. Отвън стоеше още едно нормално момче. Лицето му показваше чиста тревога, което накара сърцето на Юнги да се смекчи.

Той отключи вратата и бавно я отвори, подавайки навън само главата си, явно изненадвайки  непознатият.