Три часа по-късно Сокджин вече спеше.
Но блаженството не продължи дълго. Горивото на черният бус бе изхабено до край и превозното средство се задави няколко пъти, преди да спре напълно.
-Мамка му, защо точно сега? - извика ядосано Юнги, стряскайки спящия красавец до него.
-Какво, кога, нападат ли ни, в рая ли сме вече? - паникьосано запита съненият Джин.
-Млъквай, живи сме. Стигнахме до Тегу но превоза ни умря. Ще ходим пеша. - с един скок Юнги бе на задните седалки, от където взе сака.
-Подай пушката. - подвикна вече по-спокойният Сокджин и скоро оръжието бе в ръцете му.
-Къде са патроните?
-Всичко натиках в сакчето.
Чернокосият кимна и отвори вратата, излизайки на въздух.
За щастие миризмата на трева бе по-доловима от тази на стари антибиотици и съквартирантите си позволиха да изпълнят дробовете си с кислород.
Наоколо бе тихо, безлюдно и неочаквано зелено, което накара Юнги да се изпълни с облекчение и спокойствие.
Поне докато Сокджин не развали момента.
-Гладен съм.
-Ти винаги си гладен. - процеди по-малкият през зъби.
-Да. В момента също съм. И предлагам да намерим някой изоставен супермаркет, едва ли храните са с изтекла годност.
Юнги бе готов да откаже, но стомахът му говореше другояче.
-Добре. - просто отвърна и тръгна по пустата улица, Сокджин следвайки го по петите.
-
Ходиха часове и часове... Равняващи се на петнадесет минути.
Но след тези дълги минути най-накрая пред тях се мярна надпис, който точно преди седмица е светел в неонови светлини.
Сградата бе здрава, като изключим множеството разбити прозорци, от явно вече изчезналите жители на Тегу.
Джин побърза да влезе в супермаркета, прескачайки разбитата врата.
Юнги обаче остана отвън за известно време, оглеждайки състоянието на улицата и на малка част от града, която се виждаше в далечината.
-Не си представях завръщането в родния си град така... - печално изкоментира чернокосото и погледна небето, молейки се за родителите и брат си.
-Всичко ще е наред. - прошепна и с ръце в джобовете навлезе в изоставеният супермаркет.
°
Рекорд: три качени глави за един следобед.
Няма какво друго да правя и без това.
Интересно ли ви е? :->
YOU ARE READING
𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•
FanfictionВирусът бе разпространен преди седмица. Преди три дни целият свят бе заразен. А днес Джин и Юнги трябва да избягат от дома. Опциите им бяха две. Болезнена смърт или труден живот.