°

187 35 13
                                    

Три часа по-късно Сокджин вече спеше.

Но блаженството не продължи дълго. Горивото на черният бус бе изхабено до край и превозното средство се задави няколко пъти, преди да спре напълно.

-Мамка му, защо точно сега? - извика ядосано Юнги, стряскайки спящия красавец до него.

-Какво, кога, нападат ли ни, в рая ли сме вече? - паникьосано запита съненият Джин.

-Млъквай, живи сме. Стигнахме до Тегу но превоза ни умря. Ще ходим пеша. - с един скок Юнги бе на задните седалки, от където взе сака.

-Подай пушката. - подвикна вече по-спокойният Сокджин и скоро оръжието бе в ръцете му.

-Къде са патроните?

-Всичко натиках в сакчето.

Чернокосият кимна и отвори вратата, излизайки на въздух.

За щастие миризмата на трева бе по-доловима от тази на стари антибиотици и съквартирантите си позволиха да изпълнят дробовете си с кислород.

Наоколо бе тихо, безлюдно и неочаквано зелено, което накара Юнги да се изпълни с облекчение и спокойствие.

Поне докато Сокджин не развали момента.

-Гладен съм.

-Ти винаги си гладен. - процеди по-малкият през зъби.

-Да. В момента също съм. И предлагам да намерим някой изоставен супермаркет, едва ли храните са с изтекла годност.

Юнги бе готов да откаже, но стомахът му говореше другояче.

-Добре. - просто отвърна и тръгна по пустата улица, Сокджин следвайки го по петите.

-

Ходиха часове и часове... Равняващи се на петнадесет минути.

Но след тези дълги минути най-накрая пред тях се мярна надпис, който точно преди седмица е светел в неонови светлини.

Сградата бе здрава, като изключим множеството разбити прозорци, от явно вече изчезналите жители на Тегу.

Джин побърза да влезе в супермаркета, прескачайки разбитата врата.

Юнги обаче остана отвън за известно време, оглеждайки състоянието на улицата и на малка част от града, която се виждаше в далечината.

-Не си представях завръщането в родния си град така... - печално изкоментира чернокосото и погледна небето, молейки се за родителите и брат си.

-Всичко ще е наред. - прошепна и с ръце в джобовете навлезе в изоставеният супермаркет.

°

Рекорд: три качени глави за един следобед.

Няма какво друго да правя и без това.

Интересно ли ви е? :->

𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•Where stories live. Discover now