𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

°

<<introduction chapter>>
Get to know the zombie thingies

°

Чернокосият се върна обратно при останалите, решен да събере повече информация както и сигурност за здравето и живота на Хосок.

Момчетата бързо извърнаха глави, след като Юнги се настани в края на дивана, готови да разберат състоянието на раненият.

-Добре е, тъкмо заспа. - увери ги Мин и не почака и миг повече, също започвайки да разпитва. - Но така като сме доста необразовани на тема 'зомбита', искам да попитам дали някой знае нещо, което ще ни е от полза?

Петте съквартиранти пред момчето се спогледаха, Техьонг ученически вдигайки ръка преди да започне да говори.

-Както казах по-рано, родителите ми бяха лекари. А баща ми доста се заинтригува от вируса, така като не се е срещал с такъв вид болест преди. И както сигурно вече ви е ясно, започна да ги изучава и малко по малко събра информация. И с нея се опита да създаде лек, но ни нападнаха и от тогава не съм ги виждал. - завърши кратката си история, но важната тема все още бе в тайна.

-Каква е информацията? - подтикна го Сокджин, също копнеещ да разбере нещо повече за опасността.

-Истината е, че вирусът е всъщност лабораторно създаден и пуснат да се разпространява. Някой го е направил умишлено, макар че не знам кой идиот би се хванал за такова нещо. - Те продължи с разказа си. - Най-важните неща са три. Първо, онези черни линии всъщност са вирусът. В малки дози може да се премахнат със спирт. Второ, ако тези чернилки стигнат до мозъка, си пътник, това е без съмнение. - Останалите в стаята потръпнаха от последното изречение, но продължиха да слушат с интерес. - И трето, превръщаш се в безмозъчен убиец само ако умреш. Или ако черните линии достигнат до мозъка ти, което е на теория същото.

Кратка тишина се настани между всички. Трябваше им време да обмислят информацията.

-О да! - изведнъж извика Техьонг. - Също, слабото им място е в главата. Ако нараниш мозъка, вирусът няма от къде да се храни повече и тялото се връща към нормалният си... Мъртъв вид.

-Ето това исках да чуя! - Чонгкук внезапно се заинтригува. - При следващото ни бягство ще сме добре подготвени!

Техьонг се изкикоти тихо от бързото включване на Чон в разговора.

-Ти знаеш най-добре. - пошегува се, изправяйки се на крака. - Но сега смятам, че ще е добре да се ориентираме към леглата, утре също е ден.

Погледите на всички се отправиха към прозореца. Вън вече единственият източник на естествена светлина бяха милионите звезди и луната сред тях.

Съгласиха се и скоро всички вече бяха по стаите си. Излишни приказки не бяха разменени.

-

Намджун се облегна в своя край на леглото, хвърляйки поглед към раненият.

Гледаше тавана.

-Значи си буден? - попита Ким, разочарован, че се е трудил да бъде тих през цялото време.

-Мхм, всичките ти маневри не бяха необходими. - потвърди Хоби, пускайки лек кикот.

Намджун извъртя очи, придърпвайки завивката си.

-Ей, Намджун.. - проговори отново Чонг след кратката тишина.

-Целият съм в слух. - по-малкият вече бе запознат с чувствата на Хосок, а сега той проявяваше обърканост. И Джун бе този, който щеше да го изслуша. Както винаги.

Хосок обърна тялото си, облягайки се на здравата си ръка, погледът му отправен към слушателят си.

-Запознат си със сексуалната ми ориентация нали? - изстреля.

-Нещо за Юнги ли е? - въпросът на Намджун бе зададен също толкова внезапно.

-О-От къде знаеш? - Чонг видимо се засрами, очите му шарейки навсякъде другаде, но не и към Намджун.

-Като човек с ай кю от сто четиридесет и осем, гордо приемам факта, че съм добър както в математиката, така и в химията. - усмихна се Джун. - И забелязвам, че такава има между вас в неземни количества.

Хосок извъртя очи от увереността на приятелят си, лягайки обратно по гръб.

-Не отричам. - простичко отвърна, карайки усмивката на Намджун да се разтегне повече.

-Една дума. Действай. - окуражи го по-високият.

Други думи не бяха разменени през останалата част от нощта.

°

Някой от вас сладури за дни в Снапчат?

:3