𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

°

Дните се нижеха, любовта между Хосок и Юнги растеше, както и тревогата на Намджун и Сокджин.

В бягствата си, Чонгкук, Техьонг, Джимин и Хосок започнаха все по-често да използват оръжията си за самоотбрана.

Поляната, която всички толкова обичаха, започна да показва зеленината си все по рядко, а във въздуха започваха да се разнасят миризми на отрова и стари антибиотици.

Всички вече знаеха, че щастливият им живот нямаше да трае дълго.

Днес седемте момчета бяха седнали, разговаряйки точно по тази тема.

Намджун и Сокджин бяха пред всички, разгънали картата на Южна Корея, която Джин бе донесъл при идването им с Юнги.

От другата страна на стъклената масичка пък бяха Юнги, както и Хосок, чиято ръка лежеше върху бедрото на чернокосият. До тях се бяха настанили Техьонг, който бе прегърнал Чонгкук и Джимин, чертаейки плана, който Намджун устройваше.

-Всички знаехме, че това рано или късно щеше да се случи. Макар, че аз самият не исках да е толкова скоро. Градът вече не е имунизиран и е въпрос на време бледоликите да го завземат.

Всички слушаха в захлас, давайки всичко от себе си да запомнят и най-малкият детайл.

-Но за това ние имаме план. - Намджун сложи показалеца си върху Тегу, където се намираха и до момента. - Имаме два дни докато Тегу се замърси изцяло. През това време ще съберем само най-важните неща, като храна и чисти дрехи. Натоварваме всичко в буса, който има достатъчно гориво за да прекоси цяла Южна Корея, което също ни е от голяма помощ. - показалецът му започна да се плъзга по всевъзможни линийки, стигайки до Поханг. - Джин ми разказа за бункера на острова в близост до Поханг. По тази, вече забравена магистрала ще преминем необезпокоявани и ще успеем да достигнем кейовете преди пладне. След това с лодка ще се установим в бункера.

-А какво ще правим след това? Там няма от къде да си набавяме провизии, след като свършим предварителните. - Техьонг не пропусна да прекъсне. - Искам да кажа, че може би разработих лек. С малко спирт и сяра, свързани с вируса, останал от раната на Хосок успях да получа смес, която не се взриви, както си мислех, че ще стане! Просто трябва да я тествам и-

-Техьонг не можем да си позволим дори да се приближим до онези изчадия! Какво ако не подейства? Всички ще умрем? Не става така! - Намджун веднага отрече. - и за провизиите, успях да се свържа със службите ще успеят да ни изпратят помощ от два до три дни и ще сме спасени. Само трябва да останем живи до тогава!

-Намджун чуй ме, ако лека ми проработи, ще имаме шанс да върнем човечеството и да не бягаме от домовете си повече! - извика Техьонг отново. Стреса му идваше в повече и нервите му отслабваха.

-Те... - Чонгкук се опита да го спре, но си замълча, чувайки как Намджун също повишава тон.

-Вече няма човечество Ким Техьонг, не разбираш ли!?

-Спрете се! - надвика ги Юнги, в стаята възцарявайки тишина.

Прие паузата като шанс и се изправи, приближавайки се до картата, минавайки с пръста си по същият маршрут, който Намджун бе посочил.

-За наше добро ще слушаме Намджун. Ще изчакаме спасителите, те ще ни закарат в някоя база или кой знае, в някой нов свят. Там, Техьонг, ще можеш да експериментираш. Разбери, тук е прекалено рисковано, ще се съглася с Джун, ами ако нещо се обърка? Свикнал съм с вас, не искам да гледам как ви унищожават един по един.

Всички закимаха. Юнги доволен се върна на мястото си, Хосок поглеждайки го с блещукащи очички, като дете, срещнало своят идол.

-Така да бъде. - съгласи се Техьонг, изправяйки се. - Сега ако ни извините, имаме да гласим багаж с Чонгкук.

Кук също скочи, чувайки името си и с притичкване последва другото момче до горният етаж.

Намджун от своя страна облегна лакти на масата, разтривайки челото си.

-Спокойно, ще се оправим. - успокои го Сокджин, търкайки гърба му.

Хосок и Юнги се спогледаха и също се изправиха, решени да оставят двамата насаме.

Качиха се в стаята.

Хосок веднага се зае да избира неща, които да събере в сака си, а Юнги се приближи до прозореца.

Залез отново. Но този път блестеше в синьо,пурпурно и ярко лилаво. Краят сякаш идваше.

Не бе лъжа.

Хосок се доближи, облягайки брадичката си на рамото на възлюбеният си.

-А какво ако... Не успеем? - попита Мин, изплашен да узнае отговора.

-Тогава... Щом не можем да сме заедно в живота, ще сме заедно в смъртта. - прошепна Чонг, повдигайки главата си на нивото на Юнги. - За тези, които се обичат и смъртта е сладка. - и с бегла усмивка двамата размениха дълга целувка.

Докато копнежа за този толкова нечист въздух ги раздели.

Юнги се отдели от Хосок, тръгвайки към своите неща. Трябваше да събират багаж така или иначе.

-

Нещата бяха натъпкани по саковете и куфарите, всички бяха по леглата. Хосок и Юнги спяха, сладко прегърнали се под завивките, сгушени, сякаш изчезнали от тази ужасна приказка.

Но приказката продължава. И неволите на двамата са едва в средата.

°

Инсомния.

Това ви стига.