𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

°

Юнги отново се събуди сам.

Или по-скоро птицата, която безсрамно се удари в стъклото на единственият прозорец в стаята го събуди.

Изправи се в седнало положение, фокусирайки стената пред себе си.

Днес денят за него се очертаваше нормален. Сигурно отново щеше да стои сам до вечерта.

Изправи се и извърши рутината си, размишлявайки над много неща едновременно, докато една мисъл не избута другите на заден план.

Хосок.

Усмивка изгря на лицето му, мислейки си, че този път раненият щеше да си остане вкъщи и да имат време заедно.

Да ама не.

Със слизането по стъпалата се чуха и други гласове. И след като навлезе във всекидневната се увери, ще всички шест момчета бяха наредени около масата и спокойно хапваха.

Без да продума се присъедини, сядайки на единственото свободно място, а именно това до най-добрият си приятел.

Сокджин веднага го погна.

-Юнги погледни какво ми донесоха! - извика ентусиазирано, набутвайки едно старо розово нинтендо и камера полароид пред лицето на Мин.

-Джин тикни ми ги още малко и ще ги видя през прозореца.

Ким прибра нещата си обратно, изплезвайки език детински.

-Държиш се като старец.

-А ти като разглезен деветгодишен, но оплаквам ли се?

-Постоянно!

-Стига, стига! - Намджун побърза да спре караниците, преди да се бяха разраснали в нещо друго. - Идеята ни за днес беше по-различна от спорове.

-А, ама разбира се! - очите на Сокджин светнаха. - Днес, докато с Намджун наблюдавахме, решихме, че ще е хубав ден за семейна разходка!

-Тоест? - обърка се Джимин.

-Ще излезем за да си пробвам камерата и да се правим на щастливи, докато някъде извън града умират хора. - поясни най-големият.

-Звучи страхотно! - обади се и Хосок, игнорирайки последното изречение.

Юнги от своя страна смяташе да откаже с някоя причина като 'имам разтройство', но ентусиазма на Хоби зарази и него, карайки го да кимне.

-Става. - просто подметна.

-Но днес смятах да разработвам лек! - възпротиви се Техьонг, Чонгкук веднага хвърляйки объркан поглед към него. Останалите също последваха този пример - Така де, лек за... Катерици?

-Търсиш лек за зомби нещата!? - позна Сокджин, драматично слагайки ръка пред устата си.

-Добре де, не се драматизирайте. Все някой трябваше да го направи.

-Те, такъв лек е невъзможен. И дори да е, как ще набавиш дози за половината земно кълбо? - Джимин наложи и своите гледни точки, превръщайки ги във въпрос.

-Джимин, Джимин, ако имаш надежда, всичко е възможно приятел. - главата на Техьонг гордо се вдигна, предизвиквайки усмивка в Чон, който седеше до него.

-Прав е. - обади се Кук. - Ако нямаше надежда, как щяхме сега да сме тук, живи и здрави?

Изказването му накара всички да се замислят. Но Сокджин развали момента.

-Този разговор може да продължи цял ден, а аз искам да си изпробвам камерката! - оплака се той, изправяйки се моментално. - Хайде да тръгваме, с Намджун забелязахме една готина полянка от кулата по-рано. И всички идвате!

Никой не реши да се съпротивлява. Все пак това бе Сокджин.

Само Техьонг изпуфтя раздразнено. Изправи се и хващайки Чонгкук под ръка, излезе начело.

Последваха го Намджун, Сокджин и Джимин.

Юнги също се изправи, Хосок приближавайки се до него.

-Как се чувстваш? - попита чернокосият, след като двамата останаха сами.

-Доста добре всъщност! - усмихна се Хосок, премятайки здравата си ръка през рамото на по-ниският. - Ти как си? Почти не разговаряше днес.

-Почти не разговарям по принцип. - Юнги небрежно извъртя очи. - Не ми се говори особено.

-Или просто не знаеш как да изкажеш всичко, което ти се е насъбрало. - печално предложи Хосок, усещайки какво бе изрекъл веднага след това.

Юнги го погледна раздразнено. Или всъщност май беше повече объркано... Като говорим за Юнги е трудно да се каже.

-Така де, само предполагам! - усмивката на Чонг отново се върна на лицето му, тръгвайки с ръка през рамото на Юнги. - Хайде, ще бъде готино. Не си излизал отдавна и без това!

Юнги кимна и простичко излезе от къщата заедно с момчето до него. Близостта му харесваше. Можеше да усети специфичният аромат на рози у Хоби.

Искаше му се да стоят така вечно.

°

_-yoonseok-_ скскск доволна ли си?

Не ми се редактира, ще го направя по-късно.