𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

°

Няколко скучни дни се бяха изминали.

Всеки ден Юнги ставаше доста по-късно от останалите, по простата причина, че винаги оставаше до късна вечер да разчиства след тях. Джимин също.

Всичко си бе както преди няколко дни, с разликата, че седемте момчета вече бяха доста по-отворени един към друг. Заживяха като нормално семейство още веднъж.

Юнги и Хосок започнаха да си говорят все по-често. Напълно противоположните им характери ги привличаха и двамата изградиха страхотно приятелство.

А Джин тайно се надяваше, то да се разрасне и в нещо по-голямо.

Обичаше да вижда Мин щастлив и смяташе, че тази връзка ще го направи точно такъв.

...

Чернокосият най-после реши да се изправи от леглото и да се преоблече в дрехите, които бяха донесли Чонгкук, Техьонг и Хосок при последното им бягство.

Нямаше да лъже, черният пуловер с череп доста му допадаше. Хосок наистина го бе опознал в последните два дни.

Вече бе извършил и сутрешната си рутина. Изкъпа се със студена вода. Но нямаше проблем. Достатъчно му бе, че в къщата имаше течаща вода все още.

Слезе долу, само за да завари Джимин, който готвеше кимчи. Единственото, което умееше да прави.

По-малкият дочу стъпките и извърна главата си.

-Добро утро, Юнги.

По-големият също вдигна своята, за да създадат очен контакт и се усмихна приятелски.

-Добро да е. Кога ще се върнат Хосок и другите? - Мин не изчака и секунда преди да зададе въпроса си.

-Би трябвало след малко да са тук. Излязоха доста рано тази сутрин.

И като по часовник, вратата им се отключи и отвори със замах, Техьонг влетявайки в стаята.

-Имаме ранен! - извика притеснено. - Ухапаха Хосок!

Двамата домакини се бяха намерили в меко казан шок от внезапната информация.

-Джимин вземи лекарствата по най-бързия начин. - нареди Юнги, забързвайки крачка към хола, където бяха влезли и останалите.

Намджун бе клекнал пред раненият, задържайки кърпа, здраво стегната около ръката на Хосок. Черните линии не можеха да продължат по-нагоре по ръката му.