-Честно казано. - заговори Сокджин, когато двамата отново се събраха. - този магазин тук изглежда доста по-различен от тези в Сеул.
-Странна тема за коментиране. - погледна го Юнги, докато се опитваше да достигне една от кутиите с любимите му бисквити. - Но все пак, добре дошъл в корейският таргет. Където всички хубави неща са на най-високият рафт.
Джин забеляза трудността в която бе изпаднал приятелят му и веднага се притече на помощ, вдигайки се на пръсти. С лекота достигна бисквитите и ги подаде на по-ниският.
Юнги остана засрамен но все пак си взе кутията и продължи с тършуването си.
-Благодаря... - промърмори си под нос, което пък не остана нечуто от хьонга му. Наоколо наистина беше тихо.
-За теб винаги. - усмихна се Ким и също продължи с отглеждането.
-
Близо половин час по-късно двамата бяха събрали две големи чанти с храна, напитки и какво ли още не.
Юнги бе готов да тръгне отново на път, но Сокджин бързо го спря с думите си.
-Трябва да вземем и лекарства, не забравяй.
Очите на Юнги се разшириха с милиметър, когато момчето се досети за малката подробност.
-Ох, не знам какво щеше да правиш без мен. - засмя се Сокджин и поведе към частта с лекарствата.
-Щях да съм добре! - запротестира чернокосият, докато двамата крачеха измежду щандовете. - Просто се замислих малко.
-Щом казваш. - примири се Сокджин, но малката усмивка така и не падна от лицето му.
-
Не след дълго множеството рафтове с най-различни медикаменти се показаха пред очите на съквартирантите.
Събираха всякакви потребни хапчета, билкови чайове и сиропи, всичко минавайки по мед и масло, докато не се разнесе звук от съседните рафтове. Сякаш някой бе изпуснал една от кутийките.
Двамата веднага вдигнаха главите си, услушвайки се.
Юнги тихо извади едно от оръжията от сака, който Джин все още държеше.
-Стой тук. - прошепна.
Остави чантите на страна и бавно запристъпва, с вдигнат мерник към щанда.
На ъгъла остана, заслушвайки се. Бе тихо. Това го успокои за миг.
За част от секундата се придвижи и застана в готовна позиция.
YOU ARE READING
𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•
FanfictionВирусът бе разпространен преди седмица. Преди три дни целият свят бе заразен. А днес Джин и Юнги трябва да избягат от дома. Опциите им бяха две. Болезнена смърт или труден живот.