𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

♡

-А-аз...

Двамата бяха прекъснати от Джимин, който небрежно се зададе от далечината.

-Юнги, Хосок! Хайде, прибираме се, всички вас чакат! - извика.

Двамата се спогледаха. Хосок се надяваше Юнги да каже на новодошлия нещо от сорта да се разкара, все пак това бе Юнги.

Но чернокосият простичко се изправи с едно кимане.

Помогна и на Хосок, двамата следвайки Джимин обратно до останалите.

Никой не продума.

Слънцето тъкмо залязваше, обрисувало пейзажа с преобладаващите цветове от синьо, розово и лилаво.

Останалите четири момчета вече бяха на крака и след като се събраха, тръгнаха обратно към дома им.

-Ще дойдем отново нали? - питаше енергично Чонгкук, държейки се за ръкава на Техьонг, който разроши косата му.

-Разбира се. - извика Сокджин. - Докато това място не се зарази аз няма да спра да идвам!

Всички се съгласиха.

Само Хосок и Юнги мълчаха.

Недовършеният разговор напрягаше и двамата.

-

Седемте момчета хапваха от храната, която Джин бе приготвил по-рано.

А самият Джин бе готов отдавна и с крака, вдигнати на малката масичка на дивана, играеше на нинтендото си.

Вечерта мина в различни разговори и маловажни действия.

Скоро отново бе време да завършат деня си със сън.

Всички размениха последните си приказки и започнаха да се разотиват из стаите си.

Хосок също се канеше да се качи, когато някой го хвана за тениската.

Бе Юнги.

Единственото, което Чонг направи бе да го погледне неразбиращо.

-Почакай. - просто проговори по-големият, тръгвайки към малката масичка.

Откъсна малка хартийка от листите, където Техьонг и Намджун чертаеха плана си за самоотбрана.

Химикалката бе в ръката му същата секунда и той надраска няколко реда.

Сетне се изправи и подаде листчето на приятелят си, качвайки се по стълбите веднага след това.