Ритник за добро утро не бе от най-хубавите неща, които да ти се случат сутрин.
Но Юнги бе свикнал.
-Ставай пихтио, слънцето отново изгря! - извика Сокджин и започна да се разхожда бодро из стаята.
-На какви наркотици си? - изръмжа Юнги, подтисвайки агонията от натъртеният му задник. Бе паднал от леглото при срещата с кракът на Джин.
-Кафени зърна. - усмихна се Сокджин и нахвърли чифт дрехи върху полуспящият Юнги на земята.
-Айде обличай ги, всички вече седят долу. - нареди Сокджин.
-Какви са тея дрехи? - обърка се Юнги.
-Един от трите комплекта които взех в сака, тъпа главо! - скастри го Сокджин и отиде да дръпне завесите.
Юнги тъкмо се бе изправил, когато светлината рязко навлезе в стаята, карайки го да затвори очите си.
-Колко е часът? - измрънка чернокосият.
-Нямам си и на шибана идея. Някъде между седем сутринта и пет и половина след обяд. - отвърна Сокджин, вдигайки рамене.
Мин не каза нищо. Придвижи се и седна на леглото, слагайки дрехите си отстрани.
-Можеш да излезеш вече. - напомни той на Сокджин, който до момента се оглеждаше в голямото огледало до гардероба.
-Осем години сме съквартиранти и ти все още не си свикнал да се преобличаш пред мен. - изпуфтя Сокджин и тръгна към вратата на стаята.
-Имам си причини. - промърмори Юнги и след извъртяването на очи от страна на най-добрият му приятел, остана сам в спалнята.
Реши да не закъснява този път. Веднага започна да разсъблича старите си дрехи, захвърляйки ги на купчина до леглото.
Обу тесните кожени дънки, които бог знае как и къде Джин бе открил. Изправи се и взе пуловера в ръка, придвижвайки се до огледалото, което го изобрази в цял ръст мигновено.
Оправи косата си доколкото бе възможно и огледа останалата част от тялото си.
Не бе атлетичен, това си личеше.
Сложи лява ръка на корема си и продължи да я плъзга нагоре, докато не стигна до врата си, където я сви в юмрук.
Остана така известно време, докато не усети, че вече става прекалено дълго.
-Зомби апокалипсис се вихри навън, кой го ебе? - прошепна сам на себе си и облече сивият пуловер, скривайки ръцете си в джобовете.
YOU ARE READING
𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•
FanfictionВирусът бе разпространен преди седмица. Преди три дни целият свят бе заразен. А днес Джин и Юнги трябва да избягат от дома. Опциите им бяха две. Болезнена смърт или труден живот.