𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

°

На другата сутрин чернокосият се събуди неочаквано рано. Нямаше птичи песни, a слънчевите лъчи още бяха съвсем слаби, нахлувайки в стаята от пердетата.

И тогава усети.

Не можеше да диша.

Опита се да помръдне, но това накара Хосок да стегне хватката си и скоро Юнги усещаше как ще му счупи ребрата.

След няколко неуспешни опита успя да се откопчи от хватката и внимателно обърна тялото си към това на Чонг.

Спеше сладко.

Сякаш света не заплашваше да свърши всеки момент.

Това накара Мин да се усмихне и да постави нежна целувка по челото на спящото момче.

Хосок от своя страна усети допира и се събуди моментално.

Веднага прегърна Юнги, който видимо се стресна от внезапните движения.

-Така искам да се събуждам всяка сутрин. - прошепна брюнетът и облегна глава в гърдите на неговият Юнги, който пък се зае да увърта кичурите му около показалеца си.

Не след дълго и на двамата им омръзна да лежат просто така.

Хосок бавно и лениво се протегна и прозя, след което се изправи в седнало положение.

Чернокосият смяташе да извърши същото, но Чонг побърза да се надвеси над него, начупвайки устни.

-Целувка за добро утро? - попита с усмивка.

-Като малките деца си. - подигравателно подметна Юнги и веднага разби устните си в тези на другото момче, спирайки го от каквито и да е възражения.

И като по часовник, Сокджин нахлу в стаята, спирайки се почти веднага.

-Изчакайте поне да излезем де! - извика раздразнено и побърза да бръкне в гардероба на Намджун.

-Нищо не сме правили! - възпротиви се Юнги, отделяйки се от Хосок, за да погледне най-добрият си приятел предупредително.

-А не, само щяхте малко да се изчукате в наше присъствие.

-Я стига Сокджин, ами Техьонг и Чонгкук? Стените ни тук са тънки, ама никой не им прави забележка! - Хосок също се включи в спора.

-Те са най-малки и са сладури, тоест, имат предимство. На вас тука вече ви е минало времето. - скастри ги Ким, тръгвайки обратно към вратата.