𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

•

-Бягайте! - изкрещя един от войниците, сам започвайки да тича.

Бледоликите бяха обградили лагера им и сега единственото им спасение бе бягството.

-Намджун! - изкрещя едно от момчетата.

Така нареченият 'Намджун' бързо се обърна, точно навреме за да свали едно от зомбитата.

Побягна към спасението си, а именно един от черните бусове, които до момента се пълнеха и изчезваха.

Момчето, което по рано бе извикало след него сега го хвана за лакътя и двамата скочиха в един от превозните средства.

Вратите се затвориха точно навреме, когато едно от заразените лица се опита да ги настигне, но напразно задращи по затворените врати.

-Тръгвай! - нареди едно от момчетата и за част от секундата буса пътуваше.

-Хосок! - извика Намджун, спечелвайки си вниманието на шофьора. - Отиваме в Тегу! Сега сме сами за себе си, трябва да си намерим убежище!

Останалите две момчета се съгласиха с Намджун, а Хосок показа вдигнат палец и натисна газта до край.

Стъмваше се и трябваше да стигнат до Тегу колкото се може по-бързо.

-

Едва половин час и те вече караха по улиците на града.

-Чакай! - извика изведнъж момчето, което бе издърпало Намджун в буса при нападението по-рано. - Онази къща! Вътре свети!

Шофьора, отговарящ на името Хосок намали скоростта, също обръщайки главата си към къщата.

-Все още има осветление? - обади се един от останалите момчета.

-Това не е важно. Някой вътре го е включил. - замисли се Намджун.

Буса спря напълно.

-Слизам аз, ще помоля да ни приютят. - обади се Хосок. - Като най-голям съм длъжен. Ако нещо стане, Техьонг поема волана, така като е най-близо.

-Чакай, ще дойда и аз! - извика спасителят на Намджун, ставайки от мястото си.

-Не, Чонгкук, казах нещо. - отказа Чонг и слезе от средството.

Чонгкук изпуфтя ядосано, но все пак остана вътре, в готовност всеки момент да слезе и да помогне на хьонга си.

Хосок от своя страна заобиколи буса и предпазливо тръгнал към къщата. Влезе в двора и съзря движение през прозореца. Сега бе сигурен, че има някой.

Със свит стомах се придвижи до вратата и почука, готов да побегне, ако вътре имаше нещо по-различно от нормални хора.

Първото почукване бе прекалено тихо, никой явно не го бе чул.

Хосок вдиша и издиша и смело почука втори път, доста по-силно.

Движението спря за солидните три минути. Чонг реши, че няма да отворят. Не можеше да ги съди, той също нямаше. Точно бе готов да се върне в буса, когато вратата се отвори съвсем леко.

А от вътре се подаде главата на едно доста сладко момче, по мнение на шофьора.

-А-аз съжалявам, че се натрапваме, но... Търсим убежище. - сконфузено обясни Хосок и малка усмивка се изобрази на лицето му. - Имате ли места?

•

Скоро.