Чернокосият бе останал сам в трапезарията. Повъртя се известно време, изяде няколко чипсчета и реши да си полегне на дивана, както и направи.
Но в момента в който се излегна усети умората. Често се случваше да е уморен напоследък. Промените в ежедневието му си бяха множко.
"Просто малка дрямка." Помисли си Юнги, затваряйки очи. "Ще се събудя след няколко минути.
Минутите обаче прераснаха в часове.
Мин усети как някой го побутва, опитвайки се да го събуди.
През ума му веднага мина Сокджин и той измести ръката си хващайки тази на другото момче.
Ръката обаче беше сравнително мека от тази на Сокджин, карайки Юнги да си отвори очите.
И ето нà! Пред него стоеше клекнал Хосок, а усмивката му бе придобила форма на сърце.
Сладкият му външен вид обаче уплаши все още съненият Юнги, който мигновено пусна ръката на скаута.
-Съжалявам за това, помислих си, че е Сокджин... - сконфузено обясни, получавайки кимане от другото момче.
-Всъщност точно той ме помоли да те събудя. Имал да ти казва нещо. - Чонг се изправи, измествайки косата от очите си.
-Не се и съмнявам, че е той. - промърмори си Мин и също се изправи.
-Благодаря, че ме събуди все пак. - след изречението си закрачи към трапезарията.
-Няма защо. - сякаш на себе си отвърна брюнетът.
-
-И за какво ме викаш? - попита ядосано Юнги, взимайки списанието от ръцете на приятелят си.
Сокджин първоначално се обърка, но после се досети за какво говореше Юнги и широка усмивка се изобрази на лицето му.
-О, за нищо. Просто исках да ви създам... Знаеш... Момент. - последните думи Сокджин изшептя, оглеждайки се.
-Всеки божи ден те намразвам все повече и повече. - със скептичен поглед изрече Мин, захвърляйки списанието, което Сокджин четеше настрана.
-И аз оценявам приятелството ни. - усмихна се Джин. - А сега върви да помогнеш на Хосок с провизиите, които донесоха.
Юнги погледна в посока, където бе Чонг, виждайки как сам трябваше да се оправя с разпределянето.
Всички други имаха своя работа и до момента Мин бе единственият, който можеше да му помогне.
-А ти защо не му помогнеш? - попита Юнги, скръствайки ръце.
-Защото аз изчаквам, да станат макароните за да може да ги довърша. - оправда се Сокджин. - Отивай.
Мин извъртя очи но все пак се извъртя на пети и тръгна към Хосок. Не беше чак толкова ужасен, че да го остави съвсем сам.
Брюнетът забеляза сянката и вдигна глава съзирайки Юнги.
-Виждам, че си сам. - просто отбеляза Мин и клекна до момчето пред него.
Това му движение обаче предостави прекрасна гледка за Хосок към бедрата му, взимайки в предвид тесните дънки, които носеше.
Чонг се мъчеше да не поглежда, докато двамата разпределяха храната.
За голямо щастие на по-малкият бяха готови по-бързo и Юнги се изправи отново, подавайки ръка и на Хоби, който я прие с радост.
-Много ти благодаря. - поклони се Хосок.
-Спокойно, няма нужда да благодариш за всичко. - лека усмивка се изобрази на лицето на чернокосият и той разроши косата на все още поклонилият се Хосок.
Чонг се изправи и двамата си размениха усмивки, преди да се разделят, всеки към собствените си работи.
•
![](https://img.wattpad.com/cover/185694884-288-k277350.jpg)
YOU ARE READING
𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•
FanfictionВирусът бе разпространен преди седмица. Преди три дни целият свят бе заразен. А днес Джин и Юнги трябва да избягат от дома. Опциите им бяха две. Болезнена смърт или труден живот.