170 33 11
                                    

Чернокосият бе останал сам в трапезарията. Повъртя се известно време, изяде няколко чипсчета и реши да си полегне на дивана, както и направи.

Но в момента в който се излегна усети умората. Често се случваше да е уморен напоследък. Промените в ежедневието му си бяха множко.

"Просто малка дрямка." Помисли си Юнги, затваряйки очи. "Ще се събудя след няколко минути.

Минутите обаче прераснаха в часове.

Мин усети как някой го побутва, опитвайки се да го събуди.

През ума му веднага мина Сокджин и той измести ръката си хващайки тази на другото момче.

Ръката обаче беше сравнително мека от тази на Сокджин, карайки Юнги да си отвори очите.

И ето нà! Пред него стоеше клекнал Хосок, а усмивката му бе придобила форма на сърце.

Сладкият му външен вид обаче уплаши все още съненият Юнги, който мигновено пусна ръката на скаута.

-Съжалявам за това, помислих си, че е Сокджин... - сконфузено обясни, получавайки кимане от другото момче.

-Всъщност точно той ме помоли да те събудя. Имал да ти казва нещо. - Чонг се изправи, измествайки косата от очите си.

-Не се и съмнявам, че е той. - промърмори си Мин и също се изправи.

-Благодаря, че ме събуди все пак. - след изречението си закрачи към трапезарията.

-Няма защо. - сякаш на себе си отвърна брюнетът.

-

-И за какво ме викаш? - попита ядосано Юнги, взимайки списанието от ръцете на приятелят си.

Сокджин първоначално се обърка, но после се досети за какво говореше Юнги и широка усмивка се изобрази на лицето му.

-О, за нищо. Просто исках да ви създам... Знаеш... Момент. - последните думи Сокджин изшептя, оглеждайки се.

-Всеки божи ден те намразвам все повече и повече. - със скептичен поглед изрече Мин, захвърляйки списанието, което Сокджин четеше настрана.

-И аз оценявам приятелството ни. - усмихна се Джин. - А сега върви да помогнеш на Хосок с провизиите, които донесоха.

Юнги погледна в посока, където бе Чонг, виждайки как сам трябваше да се оправя с разпределянето.

Всички други имаха своя работа и до момента Мин бе единственият, който можеше да му помогне.

-А ти защо не му помогнеш? - попита Юнги, скръствайки ръце.

-Защото аз изчаквам, да станат макароните за да може да ги довърша. - оправда се Сокджин. - Отивай.

Мин извъртя очи но все пак се извъртя на пети и тръгна към Хосок. Не беше чак толкова ужасен, че да го остави съвсем сам.

Брюнетът забеляза сянката и вдигна глава съзирайки Юнги.

-Виждам, че си сам. - просто отбеляза Мин и клекна до момчето пред него.

Това му движение обаче предостави прекрасна гледка за Хосок към бедрата му, взимайки в предвид тесните дънки, които носеше.

Чонг се мъчеше да не поглежда, докато двамата разпределяха храната.

За голямо щастие на по-малкият бяха готови по-бързo и Юнги се изправи отново, подавайки ръка и на Хоби, който я прие с радост.

-Много ти благодаря. - поклони се Хосок.

-Спокойно, няма нужда да благодариш за всичко. - лека усмивка се изобрази на лицето на чернокосият и той разроши косата на все още поклонилият се Хосок.

Чонг се изправи и двамата си размениха усмивки, преди да се разделят, всеки към собствените си работи.

𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•Where stories live. Discover now