°

179 35 8
                                    

Тримата герои се спряха пред едно имение, което щеше да е красиво, ако бе поддържано. Единствените проблеми с голямата къща бяха, че сградата бе с порутени стени, прозорците бяха изпочупени, а оградата бе почти разрушена.

-Това ли е "непокътната" къща за която говореше? - попита Сокджин, правейки кавички с пръстите си.

Юнги се облегна на останките от оградата и погледна съквартиранта си скептично.

-О, съжалявам принце, може и да не е палат, ама я се огледай малко. Нещо друго здраво има ли наоколо?

Сокджин само хвърли бегъл поглед на останалите сгради надолу по улицата. Повечето или нямаха покриви или вратите им бяха разбити, или изобщо целите къщи се бяха превърнали в съборетини.

Жилищни блокове дори нямаше. Мястото почти се бе изравнило със земята. И всичко това само за седмица.

Джин чак сега забеляза подробностите.

-Леле, защо е толкова порутено всичко? Нали все пак тук още не са се заселили заразените?

-Съборили са високите сгради за да не привличат вниманието на заразените. - обади се Джимин. - службите бяха решили да оставят здрави само два града, където щяха да се съберат бледоликите и така да ги екзекутират или заловят по-лесно.

-От къде знаеш всичко това? - попита Юнги, слагайки си подозрително изражение.

-Един от приятелите ми работеше за службите. Когато нападнаха Бусан дойдоха спасителни екипи. Успяха да спасят само половината жители. Другата половина се зарази. Аз, приятелят ми и куп други, все още здрави хора, започнахме да бягаме насам към Тегу, защото всеки бе чул, че градът е все още имунизиран. По пътя обаче имаше много от онези 'зомбита' и скоро останахме само аз, полицаят и още няколко мои познати. По пътя поисках да ми разкаже за всички планове, както той и направи. За жалост се натъкнахме на още една група заразени и трябваше да се разделим. Не съм ги виждал от тогава. - разказът на Джимин силно притесни Сокджин, но и заинтригува Юнги.

На чернокосият му харесваха такива като Джимин. Не се е поддал просто така.

Но тези мисли останаха заключени в главата му, а наяве излезе просто едно кимане.

-Щом сме готови с разказите, нека влизаме. Трябва да разгледаме състоянието и отвътре. - посъветва Мин и прескочи оградата, влизайки в двора на голямата къща.

𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•Where stories live. Discover now