𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

•

Днешното събуждане можеше да е много по-добро.

Намджун нахлу шумно в стаята, стряскайки двете сънени момчета с думите си.

-Ставайте, града вече е окупиран, трябва да изчезваме веднага! - извика и сякаш това беше достатъчно, да разбуди съквартирантите.

Намджун побърза да излезе веднага след това, безспирно раздавайки заповеди.

Хосок започна трескаво да щъка из стаята, а Юнги се приближи до прозореца.

Сякаш онзи ден със Сокджин се повтаряше.

Бледоликите отново бавно си проправяха път, прииждайки от съседната улица.

Юнги бавно въздъхна, обръщайки се към Хосок, който точно в този момент го хвана за китката и дръпна към вратата.

Слязоха по най-бързият начин, Сокджин вече чакайки ги на вратата.

-Хайде! - извика Джин и излезе начело, оглеждайки се за опасност.

Хосок също излезе, пускайки ръката на Юнги, точно навреме за да повали едно приближаващо се изчадие.

Двамата със Сокджин набраха преднина към буса, където вече чакаха останалите.

Юнги също побърза, но едно познато лице го накара да замръзне на място.

Полумъртвото тяло на брат му тичаше към него.

Знаеше, че вече нямаше спасение за хьонга му. И това го стресира допълнително.

-Юнги! - изкрещя Хосок, забелязвайки бездействието от страна на гаджето си.

Той не познаваше брат му. Не знаеше, че това което щеше да извърши в следващите моменти значеше нещо.

Извади оръжието си и с два изстрела свали зомбито, затичвайки се към Мин веднага.

А Сокджин видя всичко.

-Ки... - прошепна Юнги преди стреса да го съвземе.

Краката му се подкосиха и тъмнината го обзе.

А Хосок го настигна точно навреме за да го хване.

-Юнги? Юнги! - брюнетът паникьосано го вдигна на ръце, връщайки се моментално в буса, избягвайки на косъм контакт със заразните.

Затвориха вратите и с две завъртания на ключа, превозното средство вече пътуваше далеч от Тегу.

Юнги лежеше в скута на все още крайно притесненият Хосок.

Сокджин стоеше клекнал, проверявайки пулса на припадналото момче, след което премести ръката си и на челото му.

С тиха въздишка се изправи и седна от другата страна на Хосок, брюнетът поглеждайки го въпросително.

-Остави го да си почине. Преди често му се случваше, за това няма за какво да се притесняваш. - успокои го най-големият, разтривайки челото си.

-Н-но защо му се случи сега? - попита Чонг, заеквайки от уплахата.

-Онова... Нещо, което уцели по-рано... Беше брат му. - обясни Джин, заглеждайки се в спокойното лице на спящият.

•

Всичко беше планирано, но аз все още съм крайно объркана от случващото се.

Последвайте @goldjay89 в Инстаграм.

_havemyuwus_ искам ъпдейт.

Чао.