𝒅𝒆𝒂𝒅? •𝒚.𝒔. 𝒇𝒕 𝒕.𝒌.•

•

Този път Юнги не се събуди сам.

Този път Сокджин го изрита.

-Ставай бе мекотело! - извика най-големият.

Юнги от своя страна изпусна няколко псувни, завивайки се през глава.

-Колко е часът? - попита след използването на разноцветните думички.

-Шест сутринта.

-Шест сутринта. - повтори Мин, подавайки главата си извън идеалното, само за да изгледа свирепо най-добрият си приятел.

-Точно така. Днес оставам с теб защото Джимин отиде да помогне на Хосок, Техьонг и Чонгкук с бягството. - обясни Сокджин с усмивка. - А на мене не ми се чака да ми ставаш в дванайсет.

-Ужасен приятел си. - чернокосият все пак се изправи, очите му веднага спирайки се върху чантата на уалмарт, подпряна до вратата.

-Багажа ти. - проговори Ким, игнорирайки комплимента. - Няма да търпя да ми ставаш посред нощ за да си вървиш при Хосок. Пък и съм сигурен, че Намджун е добра компания.

-Казваш, че аз не съм?

-Всъщост да, разговорите с теб са деветдесет процента псувни и десет от сорта на "не ми се говори келеме такова". А знаеш, че аз, за разлика от теб, съм социален човек и-

Сокджин спря с речта си, когато чу вратата на стаята им да се хлопва.

По-малкият дори не си бе направил труда да го изслуша до край.

-Ето за това говоря! - извика Сокджин и извъртя очи.

След това погледът му падна върху чантата.

И това явно щеше да прави сам.

Премести нещата на Мин в стаята, която трябваше да бъде на Хосок и Намджун.

Там пък намери друг нагласен мини сак.

Явно Хосок също си е поговорил с приятелят си. Етикета, на който със странен шрифт бе изписано името на Намджун издаваше бъдещият му съквартирант. Него той премести в своята стая.

След това се захвана да подрежда стаите, като домакинята, която бе.

-

Днес момчетата се прибраха по-късно от обикновено. Всички бяха весели, разглеждайки новите си придобивки.

Единствено Намджун изглеждаше доста замислен.

Техьонг така и не изкопчи информация, а щом той не бе успял, другите просто се отказаха да опитват.