Купена любов

Глава 3

Решения. Избори. Налагало ли ви се е да взимате трудни решения? Имали ли сте чувството, че в стремежа си да помогнете на някой друг, всъщност погубвате себе си? Но как да оставиш някого когато има нужда от помощ? Как да му обърнеш гръб? Така стигаме и до същността на моята дилема. Да помогна и да унищожа себе си или да не помогна и да съжалявам цял живот... Е ами както всички виждаме, губя и в двата случая, а въпросът е какво все пак ще направя...
   Израствайки в дом се научаваш да цениш малките неща. Запознаваш се с всякакви хора и свикваш да не ги осъждаш. В един определен момент може да ти потрябва помощта на всеки един от тях...  Мартин беше дилър в квартала в който се намираше сиропиталището. Той е с десет години по-голям от мен. Познавам го от Мария. Навремето имаха връзка и от нея знам, че се занимава с проституция. Сигурно вече се чудите защо ми е да се срещам с такъв човек и може би се досещате какво мисля да направя. Но нали знаете, отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки. Не съм виждала Мартин от четири години, но трябва да го намеря.
Когато се прибрах от болницата беше 20:00 часа. Влязох да се изкъпя и седнах да вечерям. Въпреки че коремът ми къркореше, не можех да преглътна и хапка. Пред очите ми постоянно беше Томи. Толкова мъничък, а животът му зависеше на косъм и то заради безотговорността на един пияница, който му беше и баща. Още веднъж се убедих, че трябва да направя всичко възможно за да го спася. Набързо облякох чифт избелели дънки с един бял потник. Взех си чантата и старото кожено яке и излязох. Пред блока спрях и погледнах към небето. Беше толкова ясно, тъмно синьо и покрито с малки бели облачета. Поех дълбоко нощния, хладен въздух и се отправих към колата. Знаех какво трябва да направя, бях взела решение. Нямаше връщане назад. След един час, вече седях пред вратата на Мартин, готова да побягна всеки момент. Вдишах дълбоко, вдигнах свитата си в юмрук ръка и почуках.
    -Не знам защо си решила да направиш тази глупост, но решението си е твое - каза половин час по-късно Мартин. Бяхме седнали на дивана в хола му. Разказах му какво мисля да направя, не споменах само защо. - Аз ще ти помогна, имам приятел в по-висшите кръгове. Но си помисли отново, това не е детска игра. Веднъж съгласила се, няма как да се отметнеш.
   - Спокойно - казах му аз, макар самата аз да не се чувствах по този начин. Решила съм го. Няма да се отметна или да те изложа.
    - Добре тогава, имаш ми номера, само чакай да ти се обадя и Магдалена, ти си добро момиче, познавам те, не знам защо го правиш, но се надявам после да не съжаляваш.
Кимнах и отворих входната врата. Излязох на улицата и се загледах в къщите наоколо. Щастливи семейства, топлота, спокойствие, подкрепа... Никога не бях ги изпитвала.. Разтърсих глава и бръкнах в чантата си. Извадих ключа и се запътих към колата.
Беше 23:00 когато се прибрах. Бях изтощена. Съблякох се и легнах в леглото, придърпах завивката до гърдите си и се отпуснах. Отново се замислих за всичко. Мария беше най-близкия ми човек, а Томи чувствах като свое дете. Нямах какво да губя, нямах семейство което да се срамува, нямах мъж за да изпитвам угризения.. Бях сама, решенията си бяха мои. Надявах се само всичко да мине добре, защото иначе щях да направя най-голямата грешка в живота си!