Купена любов

Глава 23

- Как смееш - викаше Кристиян. - Ще те убия, нищожество такова. Никой няма право да доближава моето момиче - бам, Кристиян заби единия си юмрук право в носа му - никой, разбра ли ме - продължаваше да крещи. Мъжът отдавна беше изгубил съзнание. Аз се отърсих от унеса си и задърпах Кристиян за ръката.
   - Стига - извиках. - Престани, ще го убиеш.
   - Пусни ме - изблъска ме от себе си. - Как си позволява да се докосва до моето. Как смее да те пипа. Ти си МОЯ. МОЯ. Това копеле заслужава да умре. Ще го унищожа.
  Изплаших се. Не бях го виждала в такова състояние. Беше бесен и не спираше да удря мъжа. Говореше за мен като за своя собственост. Това ли бях за него? Започнах да отстъпвам бавно назад. Очите ми бяха замъглени. По бузите ми, започнаха да се стичат сълзи. Поклатих глава. Исках да изчезна от тук. Двама мъже се спуснаха и издърпаха Кристиян. Наложи се да го дръпнат няколко пъти, преди да пусне другия мъж. Кристиян ги погледна и има заповяда нещо. Обърна се и ме погледна. Погледът му беше като на диво животно. Уплаших се още повече. Тръгнах да към вратата на хотела, когато той ме дръпна. Хвана ръката ми грубо и ме задърпа след себе си. Опитах да издърпам ръката си от неговата, но той изръмжа и се отказах. Качихме се в асансьора. Бях навела глава и ме беше страх да го погледна. В следващия момент бях брутално притисната до стената, а Кристиян целуваше грубо устните ми. Слезе до врата ми и го засмука, беше груб. От очите ми се стичаха сълзи. След няколко минути вдигна глава и ме погледна.
   - Ти си МОЯ! Видя какво ще се случи, на всеки който си позволи да те докосне. Не искам повече да виждам мъже около теб. Разбра ли!
Преглътнах и кимнах. Все още не смеех да го погледна.
   - Разбра ли! - Този път го изкрещя.
Повдигнах лицето си и го погледнах. По бузите ми се стичаха сълзи.
   - Отговаряй когато те питам нещо!
   - Д-да - прошепнах много тихо.
Асансьорът спря на последния етаж и Кристиян отново ме задърпа след себе си. Отключи вратата и ме дръпна вътре. Обърна се да заключи, като този път пусна ръката ми. Използвах момента и изтичах до спалнята, влязох в банята и заключих вратата. Чувах как Кристиян крещеше името ми. След минута заблъска по вратата.
  - Магдалена - крещеше като луд. - Отваряй проклетата врата, или кълна се ще я разбия. Не ме нервирай допълнително!
  - Няма - вече и аз крещях. - Ти луд ли си. СТРАХ МЕ Е! Не разбираш ли. Умирам от стра... - гласът ми се прекърши и започнах да плача. Свлякох се до стената и притиснах глава в коленете си. Риданията ми, отекваха из цялата баня. Осъзнах, че Кристиян вече не крещеше. Беше млъкнал.
   - Стига красавице - чух гласът му от другата страна на вратата. - Не прави така, моля те. Знам че съм проклет идиот, знам че ти причиних болка, но моля те постави се на мое място! Цял ден те търся, обиколих целия проклет остров, а теб те нямаше... - тук и неговият глас изтъня. Чух го как преглътна. - Знаеш ли как се бях притеснил? Обикалях и не знаех дали не ти се е случило нещо. Побърках се от страх някой да не ти направи нещо. И после. Стигам до хотела и виждам как този те целува! Направо откачих. Побърках се. Даже боят му беше малко. Жалко нищожество. Искам да знаеш, че съжалявам заради това, че те изплаших, но не съжалявам, че пребих онова копеле!
  Аз все още мълчах. Бях се успокоила. Слушах какво говори и знаех, че е прав. Не биваше да го плаша по този начин. Не биваше да съм толкова безотговорна. Но той преби човек. Човек за бога! И то, защото ме целуна. А най-лошото е, че през цялото време, говореше за мен като за някаква вещ.
   - Мъниче, там ли си? Моля те, кажи ми нещо. Не прави така. Моля те! Съжалявам. Наистина. Хайде излез да те гушна, имам нужда. Моля те! Няма да те плаша повече. Само излез да видя, че си добре.
   - А-аз им-мам н-нужда д-да остан-на сам-ма - заеквах, не можех да си поема въздух. - М-моля т-те!
   - Запазил съм маса да вечеряме. Слизам долу, в градината. Няма да те притискам. Ще те чакам. Един час. Ако дойдеш ще вечеряме, ако не ще изчакам докато заспиш. Няма да те притеснявам тази вечер. Каквото решиш, това направи.
  Пак се беше върнал милият, добър мъж, какъвто всъщност беше. Нямаше и следа от чудовището от преди малко. Чух как стана и тръгна през стаята. Чух и затварянето на външната врата. Станах и се приближих към огледалото над мивката. Цялото ми лице беше бледо и си личаха следите от сълзи. Вратът ми беше целият в синьо-лилави смучки. Въздъхнах и пуснах чешмата. Измих лицето си и проверих дали има топла вода. Сложих си един душ и излязох от банята. Изсуших косата си и си облякох бельо. Разгледах дрехите си и се спрях на черна рокля, която беше с поло и седеше по тялото. Нямаше ръкав и беше дълга до колената. Хванах косата си на кок и сложих съвсем малко грим. Попринцип, не се гримирам, но днес изглеждах ужасно. Бях решила да сляза на вечеря. Не бях гладна, въпреки че цял ден не бях яла нищо. Исках да поговоря с Кристиян. Трябваше да изясним нещата помежду си.
  Излязох от апартамента и заключих. Слязох с асансьора, защото бях на токчета, а и нямах сили за стълбите.