Купена любов

Глава 8

Когато пристигнах пред болницата и паркирах колата, веднага извадих телефона си. Тъкмо щях да набера Мария, когато на екрана се изписа непознат номер.
  - Ало - прозвуча гласът ми в слушалката.
  - Добър ден, звъня ви във връзка с интервюто за работа на което се явихте. Одобрена сте и искам да ви попитам, кога можете да започнете.
Направо се шашнах. Това беше чудесна новина. Изглежда всичко се подреждаше.
- Много се радвам - отговорих. Още утре ще мога да започна.
- Добре. Тогава към 8 ви чакаме.
- Отлично. Благодаря ви и приятен ден.
- Приятен ден - отговори жената, след което разговорът прекъсна.
Усмихнах се. Напоследък всичко вървеше като по вода. Слязох от колата и се запътих към входа на болницата. Вече пред вратата се сетих, че забравих да звънна на Мария. Шляпнах се по челото и отново извадих мобилния си.  Набрах. След няма и две титвания, Мария вдигна.
- Къде си - прозвуча гласът ѝ. Звучеше притеснена.
- Отпред точно на вратата.
-Бързо идвай.
- Добре, спокойно.
Влязох през вратата и се запътих към стаята на малкия. Беше на третия етаж, но реших да се кача пеша, тъй като не ми се чакаше за асансьор. Вече пред стаята, почуках и Мария веднага отвори.
- Всичко наред ли е - попитах влизайки.
- Да - на бледото и лице се появи усмивка. Не знам как, но лекарят се нави. Изглежда още има добри хора. Моля те, дай ми да занеса парите, защото човека може да си има проблеми.
  Толкова се радвах да я видя щастлива. Бръкнах в чантата си и извадих белия плик. Подадох и го. Очите и се напълниха. Прегърна ме.
- Толкова ти благодаря. Ако не беше ти, сега детенцето ми нямаше да е живо. Много ти благодаря.
Прегърнах я. Тя хлипаше на рамото ми, а аз я галех успокоително по косата. Мария ми беше като родна сестра. Много я обичах. Нямаше как да я изоставя.
- Хайде - казах ѝ. Занеси парите, а аз ще остана при малкия.
Когато излезе от стаята, аз застанах до леглото. Детенцето спеше, толкова спокойно. Бях щастлива, че е живо. Беше толкова тихо и спокойно дете. Никога не правеше пакости. Не знам как този пияница не изпитваше угризения. Сега когато имах и работа, щях да обедя Мария да се разведе. С парите, които щяха да ми плащат, можех да ѝ наема добър адвокат. Усмихнах се. Всичко щеше да се нареди.
  Беше към 19 вечерта. С Мария дояждахме сандвичите, които купих от магазина пред болницата. Цял ден бях останала при тях, но след малко трябваше да тръгвам. Нали утре бях на работа. Преди това обаче трябваше да проведа разговора с Мария.
  - Сега когато вече имам работа - започнах аз. Мария повдигна глава от сплетените си в скута ръце и ме погледна.
- Да - кимна ми да продължа.
- Мисля, ме е време да се разведеш. Сега ще можем да си позволим добър адвокат.
- Не мога да те товаря с моите проблеми. Адвокатите са скъпи. Не стига, че сега плати, а и ще оправяш и целия ми живот.
- Виж - хванах ръката ѝ. Ти си ми като сестра. Знаеш, че си нямам никого. Не искам да слушам повече такива приказки. Ако не помогна на теб, на кой?
Мария се усмихна. Стисна в отговор ръката ми и проговори:
- Сега не е времето да говорим за това. Прибери се, почини си и утре ще поговорим.
- Както искаш, но помисли наистина добре. Този човек е болен, може да ви причини всичко. Колкото по-бързо го разкараш, толкова по-добре.
  Кимна ми. Изправих се. Отидох до леглото на малкия и го целунах по челото. Вече на вратата се обърнах.
  - Ако има нещо, веднага ми звънни.
  - Добре, добре. Хайде сега отивай да спиш. Усмихна ми се.
    Когато излязох от болницата ме лъхна вечрния, хладен въздух. Тръгнах бавно към колата. Цял ден не бях имала възможност да мисля за отминалата вечер. За моят красавец. Нямаше да го видя вече, но винаги щях да го помня. Качих се в колата и потеглих. Трябваше да се прибера и да си легна. Все пак утре беше първият ми работен ден.