Купена любов

Глава 26

Реших да взема асансьора до долу. Днес вече бях показала своето уважение към стълбите. На рецепцията седеше едно момче. Приближих се.
- Добър вечер - казах му, като не спирах да се усмихвам.
Момчето вдигна поглед, огледа ме, но не ми отговори. Супер. Сега оставаше да не е българин. Ама разбира се бе овца такава. Защо му е да говори български. То Кристиян трябва да е назначил някой тукашен. Направо страхотно се нареждаше всичко. Като не знаех гръцки какво трябваше да направя. И изведнъж идеята сама се появи в главата ми. Прокашлях се, колкото да привлека вниманието му остново, вдигнах ръка и му помахах. Момчето ме погледна малко изплашено и да, да отбележа, че не ми помаха в отговор. Сега да не вземеше да ме помисли за луда.
- Кристиян, where is? - браво на мен. Поздравих се вътрешно. Добре че бях понаучила малко английски.
Този път даже не бях удостоена и с поглед. Как смееше това хлапе да се отнася така. Постоях още една минута, но след като не получих отговор му се заканих с пръст и отново се запътих към асансьора. Супер. И сега какво? Къде беше Кристиян. Това момченце щеше да получи здрава караница утре. В това поне бях сигурна. Стигнах отново до стаята си, като вече не бях усмихната. Настроението ми беше ужасно и за това можех да виня само това тъпо същество на рецепцията. Сега можех да спя до Кристиян. Ама не. Ще се прави на глух. Само да намеря красавеца и щях здравата да му се оплача. Този път не се спрях в хола, а продължих направо към спалнята. Отворих вратата и се заковах на място.
Моето момче представляваше невероятна гледка. Беше легнал на леглото като беше свалил само сакото и обувките си. Лежеше по гръб и имаше най-сладката физиономия на лицето. Прииска ми се да го целуна. Приближих се бавно. Внимавах да не го събудя. През цялото време е бил тук. Не е имало защо да се притеснявам. Я чакай малко. Отдръпнах се от леглото. Бил е тук. През цялото време. И аз даже не съм разбрала. Трябваше да се притеснявам къде е, да се занимавам с онова момче на рецепцията, а през цялото време ми е бил под носа. Е сега вече щеше да види. Погледа ми се спря на пълната кана с вода върху шкафчето. Дяволита усмивка премина през устните ми. Заслужаваше си наказанието. Преди да съм се разколебала, взех каната и излях цялото и съдържание върху спящия красавец.
Милата ми красавица, мисли си, че ще я оставя да спи сама. Няма как това да се случи, тя ще заспива и ще се събужда до мен! Само до мен! Дадох и малко време да се успокои, не че беше в правото да се нервира. Лягайки на леглото си представих красивото и нервирано личице. Беше сладка като малко кученце, което се опитва да изглежда странно. Сам не усетих кога точно съм заспал.
    Отворих очи в мига, когато водата се изля върху мен. Скочих от леглото, бършейки бясно мокрото си лице. Никой, никога, по никаква причина не си позволяваше да ме нервира. Обърнах се да видя негодника и застинах с отворена уста. Моята малка розичка седеше и ме гледаше едва сдържайки усмивката си. Разтърсих глава, надявайки се че сънувам, но нищо не се получи. Моята красавица все още седеше пред мен.
    - Надявам се имаш какво да кажеш в своя защита? - Попитах я, гледайки право в големите ѝ, красиви очи.
    - Сам си го заслужи, но признавам, че мокър и ядосан си наистина неотразим - подпрях се на близкия шкаф и също го погледнах. Беше наистина много сладък и само мой. Много бавно повдигнах черната си рокля, откривайки пред погледа му, дългите си крака. Бавно достигнах до корема и я изхлузих през главата. Останах само по бельо и радостно забелязах, че моята маймунка не можеше да отдели поглед от тялото ми. Приближих го и обвих ръце около врата му. Приближих устните си до ухото му и прошепнах...