Купена любов

Глава 17

Не знам колко време бях останала, загледана в дългата ивица на морето... Истината е, че не можех да отделя погледа си. В далечината се виждаха няколко малки корабчета. Гледах танца на чайките над водата. Летяха високо и в един момент се спускаха грациозно надолу, образувайки нежни вълнички на повърхността на водата. Толкова се бях отнесла наблюдавайки полета им, че не забелязах появяването на моя красавец. Усетих ръцете му на кръста си. Целуна бузата ми и положи главата си в извивката на врата ми. Облегнах се на него. Обичах да ме държи в прегръдките си.
  - Харесва ли ти тук - попита ме.
  - Мхм, очарована съм!
Извъртях се в ръцете му. Положих длани върху гърдите му и вдигнах поглед. Косата му беше разрошена, бузите зачервени и си личеше, че още е сънен. Беше обул долнище на анцуг. Гърдите и коремът му бяха голи. Дланите ми докосваха горещата му, стегната кожа. Твърдите му мускули леко потрепнаха. Подпрях гръб на парапета, на терасата и обгърнах кръста му с ръце. Положих глава на гърдите му и въздъхнах. Притисна ме към себе си, малко по силно от необходимото. За пореден път се замислих за отношенията ни. Какви бяхме? За себе си знаех, че изпитвам нещо към него. Ами той? Дали имеше чувства към мен? Въздъхнах тихичко.
   - Колкото и да ми харесва да седя тук с теб, имам среща към 13 часа.
   Повдигнах глава и го погледнах.
  - Аз какво да правя докато ти си на среща - попитах.
  - Ами - усмихна ми се - предполага се, че трябва да дойдеш с мен. Разбира се, може да останеш и тук.
Гледаше ме в очите и нежно прокарваше пръста си по лицето ми.
  - Тогава нека да побързаме, не искам да закъсняваме.
Отдели се от мен с не много голямо желание. Аз също не исках да го пускам. Обичах до го докосвам.
Хвана ръката ми и ме поведе към стаята. Влезе да се изкъпе. Аз бях готова и реших, да звънна на Мария докато го чакам.
  - Ало - по-гласа и разбрах, че всичко е наред. - Какво става, не си ми разказвала за този красавец! Къде сте сега?
  - Уоу, уоу - засмях се - карай по-спокойно с въпросите. Ще ти разкажа всичко, което искаш да знаеш, но първо ми кажи как е мъника. Подобрява ли се?
  - Всичко е наред. Докторите дори казаха, че се възстановява доста бързо. До седмица ще могат да ни изпишат. Ще бъде ли възможно да останем у вас, докато намеря къде да живеем?
  - Стига си говорила глупости. Няма да търсиш нищо. Моят дом е и ваш. Ще останете с мен.
  - Стига миличка. Ти си млада, ще искаш да поканиш някого. Не можеш да се съобразяваш с нас, освен това аз съм длъжна да се взема в ръце и да подредя живота си. Не, стига - прекъсна ме, когато опитах да възразя - няма да коментираме сега това. Всъщност трябва да ти кажа нещо. Не исках да развалям настроението ти, но мисля, че трябва да знаеш. Александър се е върнал.
Главата ми се завъртя, имах нужда да си поема въздух. Как така се беше върнал. Защо? Какво искаше?
  - Миличка, там ли си? Магдалена - Мария повиши глас.
Притиснах телефона към ухото си и ѝ казах, че ще ѝ звънна след малко. Затворих. Имах нужда да изляза на въздух. Тръгнах към терасата. Усещах, че очите ми се замъгляват. Опитах да се хвана за ръба на масата до мен. Виеше ми се свят. Протегнах ръка и в същия момент ми причерня. Чух гласа на Кристиян, точно преди да се строполя на земята. 
   Усетих нещо мокро върху лицето си. Опитах да се надигна, но някой ме бутна отново да легна.
   - Стой легнала. Не искам пак да ти стане нещо. Ще извикам лекар.
   - Няма нужда, добре съм.
Опитах да стана отново, но цялата ми глава се въртеше. Отпуснах се на възглавницата. Явно красавеца ме беше донесъл до леглото. Погледнах го. Беше седнал до леглото и изглеждаше доста притеснен. Допрях ръка ти си до лицето му и нежно го погалих.
   - Не се притеснявай, нищо ми няма. Дай ми само пет минутки и тръгваме.
   - Ааа, не. Това няма да стане. Никъде няма да ходим. Не си добре и докато не си починеш няма да мърдаме от тук!
   - Но ти имаш среща. - Напомних му.
   - Не ме интересува, ти си по-важна! Намръщи се по един доста сладък начин. Усмихнах му се.
   - Тогава ти отиваш на срещата, а аз оставам тук. Не - не му дадох да се изкаже - ако не се съгласиш отиваме заедно и точка.
От гърлото му се чу ръмжене. Не изглеждаше доволен, че му поставям условие.
  - Миличко, не дърпай лъва за опашката! - Наведе се над мен и носовете ни почти се докоснаха.
  - Виж, не искам да те нервирам. Знам, че това е важна среща. Просто отиди. Аз наистина съм добре. Ще полежа малко и ще се оправя. Наистина.
Загледа се в очите ми. Размишляваше над думите ми. Сложих ръка на бузата му, надигнах се леко и го целунах.
   - Наистина съм добре. Не се притеснявай. Върви на срещата. А вечерта ще ме изведеш на вечеря. Искам да разгледам. До тогава ще съм си починала. - Усмихнах му се.
Изправи се и започна да обикаля стаята. Изглеждаше като животно затворено в клета. Притесняваше се да ме остави сама, но и сделката беше много важна. Нямаше да му позволя да я изпусне заради мен.
  - Ще поръчам да ти донесат храната тук. Ще лежиш и няма да ходиш никъде. Телефонът ще е постоянно с теб и ако стане нещо веднага ще ми се обадиш. Разбра ли? - Седеше и ме наблюдаваше. Говореше сериозно.
  - Слушам и изпълнявам генерале - опитах да се пошегувам.
  - Говоря сериозно Магдалена. Не се шегувай, когато става въпрос за здравето ти.
   - Добре де, спокойно. Разбрах. Няма да излизам и да ставам от леглото. Ще се наям, ще си почина и телефонът постоянно ще е до мен. - Повторих всичките ми заповеди. Вече изглеждаше доволен. Приближи се към леглото. Наведе се над мен. Вече се усмихваше. Хвана брадичката ми и придърпа главата ми.
   - Искам хубаво да си починеш. Имам планове за теб след вечеря... - Виждах дяволитите пламъчета в очите му. Целуна устните ми, взе сакото си и тръгна към вратата. Обърна се още веднъж и ме погледна с неговия поглед " внимавай какви ги вършиш", след което излезе. Отпуснах се на леглото. Мислите се въртяха из главата ми. Александър се беше върнал. Какво по дяволите щях да правя.