Купена любов

Глава 25

Случвало ли ви се е, да се изплашите толкова много от нещо, че да си глътнете граматиката, но в същото време да има една частичка от вас, която да е обедена, че сте в пълна безопастност? Да сте едновременно уплашени и защитени? Ето така се чувствам аз в този момент. Може би, някои от вас могат да ме разберат, а за други това чувство е напълно непонятно и глупаво. Взирайки се в тези страховити очи срещу мен, цялата настръхвах, но нежността с която ме държеше в прегръдките си ме караше да се чувствам толкова защитена и сигурна. Преглътнах бавно и опрях ръце в твърдите му гърди.
- Вече можеш да ме пуснеш - казах много бавно, страхувайки се, че мога да объркам някоя дума. - Много ти благодаря, че ме хвана.
- Не изпитвай търпението ми розичке - гласът му все още беше гневен, но започваше да се успокоява. - Ще те пусна, когато сам го реша, освен това, няма да напусна стаята ни - наблегна на последната дума като не отмести погледа си от моя - няма да напусна леглото ни - едната му ръка се премести от кръста ми, за да обхване врата ми едновременно нежно и грубо - няма да се отделя от теб. Ти няма да ме напуснеш, това е невъзможно. Вече си моя. Хубаво ще бъде, ако го запомниш. Ако избягаш от мен, ще те намеря и ще те върна при себе си. Ако отричаш, че ме желаеш, ще те накарам да скимтиш от удоволствие и накрая, ако отричаш любовта си, ще изтрия всичките ти съмнения. И знаеш ли защо? Защото ти си моето всичко, ти си това от което се нуждая. Благодарение на теб не се чувствам самотен. Всички материални неща за които говориш, че нямаш, мен не ме вълнуват. Да, може да не си единствената жена на света, но си единствената за мен. Да, бил съм с толкова много жени, не го отричам, но никоя не е докосвала душата и сърцето ми. Само ти. Единствено ти. Ти си светлинката ми. Не ме карай да се държа грубо с теб. Не го искам, но няма и да ти позволя да ме изоставиш. Разбра ли?
- Ааа-з, моля те, пусни ме.
Хватката му се разхлаби, но не ме пусна изцяло. Очите му все още се взираха в моите, но погледът му беше по-спокоен. Всичко, което каза ме разтърси. Буквално. Та ние се познавахме едва от седмица, две. Как можеше да бъде толкова сигурен в себе си?! Аз самата още не знаех точно какво чувствам. Да, обичах го. Но колко дълбоки бяха чувствата ми? Дали любовта ми не беше една илюзия? Дали не се заблуждавах?
Отблъснах се леко от него, като се молех този път да ме пусне. Ръцете му, паднаха отстрани до тялото, но все още не ме изпускаше от поглед. Свалих обувките си и вече по-спокойна, го погледнах.
- Виж, тази почивка започна много хубаво, но мисля, че няма да завърши по същия начин. Нека тази нощ си дадем малко почивка един от друг, става ли? Нека съберем мислите си и да премислим всичко случило се. Дай ми малко време, моля те! Само тази нощ.
Не изглеждаше доволен от това което чува. Намръщи се леко, но не избухна.
- Добре, нека бъде така, както ти желаеш. - Каза и без да ме поглежда прекоси разстоянието до вратата. Останах сама, загледана в прекрасната обстановка около мен. Бях развалила цялата вечер. Съжалявах, че нещата се развиха така, но имах и малко нужда да помисля. Взех обувките си и се запътих към стаята.