Купена любов

Глава 7

Седях в банята и го гледах как пълни ваната. Гърбът му беше стегнат и също имаше златен загар. Приближих към него, обгърнах кръста му с ръце и притиснах лице към гърба му. Мъжът сложи ръце върху моите и се загледа в пълнещата се вана. Беше ми толкова приятно да съм близо до него. Знаех, че това е само за една вечер. Знаех, че след тази вечер нямаше да го видя повече. Ние бяхме прекалено различни.  Аз нямах място в неговия свят. Исках просто да се насладя на тази единствена вечер. Да бъда с него. За първи път исках нещо толкова силно и за първи път щях да го получа.
  - Пак си се замислила - прозвуча гласът му. Отпуснах ръце и му позволих да се обърне с лице към мен. Ваната вече се беше напълнила. Позволих му да откопчае сутиена ми, докато аз свалях панталона му. Когато посегна към бикините ми, цялата започнах да треперя. Сякаш милиони малки иглички се забиваха в цялото ми тяло.
  - Не се страхувай - прошепна в ухото ми. Няма да те нараня. Единственото, което успях да направя, беше да кимна. Не знам какво ми стана, просто не можех да обеля нито дума. Красавецът хвана бикините ми от двете им страни и започна бавно да ги плъзга надолу по краката ми. Имах чувството, че ще умра от срам. Не можете и да си представите колко червена бях.

Когато моето бельо вече беше на земята и неговото го последва. Тъй като аз седях като статуя, той сам се погрижи за това. Когато застана пред мен чисто гол ми идваше да се обърна и да побягна от стаята. Очите ми бяха забити в гърдите му. Просто ме беше страх да погледна по-надолу и срам, да  го погледна в очите.
  - Хайде - чух го да казва. Подаде ми ръка. Аз просто вдигнах моята и я поставих в неговата. Чувствах се като робот. Той пръв влезе във ваната. Седна в единия и край. Аз естествено погледнах към другия. Точно щях да се настаня, когато той ме спря.
- Не мъниче - чух гласът му зад себе си. Мястото ти тази вечер е до мен. След което ме придърпа в скута си. Имах чувството, че по-червена няма на къде. Просто умирах. А вместо да ми става по-студено, кръвта ми направо вреше. Седях като някоя статуя и не смеех да мръдна. Той ме притисна към себе си, докато на края не бях облегната изцяло на него. Той започна бавно да разтрива ръмената ми, което беше толкова успокояващо. Започвах да се отпускам. Беше ми толкова хубаво да седя във ваната, докато той разтриваше рамената ми. В следващия момент започна да обсипва врата ми с целувки, едновременно с това си играеше и с косата ми. В един момент просто сведе главата си към моята и завладя устните ми. В началото целувката беше бавна и нежна. В следващия момент обаче, стана толкова дълбока и поглъщаща. Имах чувството, че изсмукваше всичко което имах да му дам. Никога, никой не ме беше целувал по този начин. Завъртях се. Вече с лице към него, обгърнах с ръце врата му. Погледнах го в очите и в следващия момент вече ме носеше към леглото. Положи ме върху чаршафите така както си бях мокра. Наведе се над мен и започна да обсипва тялото ми с множество малки целувки. Целуваше краката, корема, ръменете ми. Засмукваше кожата ми на места. Усещането беше божествено. В този момент исках да взема всичко което можеше да ми даде и да му дам всичко което поискаше. Знаех, че беше възбуден. Усещах го притиснат до бедрото си. Надигна се на лакти и ме погледна в очите.
  - Знаеш какво ще се случи сега - каза ми. Това не беше въпрос.
  - Мхм - казах. Гледах го в очите. Те бяха толкова черни и дълбоки. В следващия момент просто се наведе и ме целуна. Аз обвих ръце около врата му, с неговите той разтвори коленете ми и се намести между краката ми. Така както ме целуваше, просто проникна в мен. Заболя ме. Той просто седеше без да мърда. Даваше ми време да свикна. Отворих очи и го погледнах.
  - След малко болката ще отмине - прошепна ми. Успях само да кимна. Започна бавно да се движи. Постепенно болката започна да изчезва, а на нейно място се появи удоволствието. Беше прекрасно. Той целуваше устните ми и едновременно с това се движеше в мен. Аз бях обвила ръце около врата му. Не бях опитна в тези неща и не знаех какво точно се очаква от мен. Просто се движех в ритъма, който той налагаше. В следващия момент пред очите ми просто избухна една експлозия. Всичко което виждах, беше един черен фон, на който милиони бели звездички се въртяха. Не можех да мисля, само да чувствам. Тялото ми беше станало много чувствително. Реагираше на всяко негово докосване. Когато звездичките пред очите ми започнаха да отминават, разбрах че всичко е свършило. Една част от мен беше разочарована. Не исках да приключва. Отворих очи и го видях как ме наблюдава. Беше се замислил. В средата на челото му, се беше появила една бръчица. Протегнах ръка и я прокарах по нея. Изглежда това го извади от размислите му. Погледна ме и се усмихна. Много нежно хвана един кичур от косата ми и го прибра зад ухото ми. Лежахме така, загледани един в друг.
- Хареса ли ти, мъниче - попита след известно време.
- Мхм - усмихнах се аз.
- Тогава нека сега си лягаме.
- Ти тук ли ще спиш.
- Ами така мисля, защо? Ти да не си решила друго?
- Не, просто не бях сигурна.
- Тази вечер не мисля да се отделям от теб. Наведе се и целуна челото ми. Беше толкова мил. Придърпа главата ми върху гърдите си и започна да гали главата ми. Беше толкова успокояващо, че не разбрах кога започнах да се унасям.
  Събудих се от слънчевите лъчи, които обикаляха цялата стая. Красавецът спеше, сгушил глава в свивката на шията ми. Погледнах към нощното шкафче. Там лежеше един бял плик. Очите ми се напълниха със сълзи. Това бяха парите ми. Не знам кога ги беше оставил там. Така ми се искаше всичко това да се беше случило по друг начин. Да не трябваше да си тръгвам. Да знаех името му. Да можех да го видя отново. Но както всичко в проклетия ми живот и той щеше да изчезне.
  Много внимателно се измъкнах от леглото. Гледах да не го събудя. Намерих дрехите си и се облякох. Взех чантата си и прибрах парите вътре. Преди да тръгна се обърнах към леглото. Той още спеше. Беше толкова красив. Главата му лежеше на леглото. Едната му ръка беше върху корема му, а другата над главата му. Една сълза се спусна от очите ми. Преди да съм се разплакала отворих вратата и излязох от хотелската стая. Докато бързах към колата си, от очите ми падаха сълзи. Винаги щях да помня тази нощ и моят красавец. Когато се качих в колата, изтрих сълзите си и се принудих да се успокоя. Сега трябваше да мисля за Мария и детенцето и. Оставих чантата си на седалката до мен и подкарах към болницата.