Купена любов

Глава 22

Беше ми много топло, усещах някаква тежест върху корема си. Отворих бавно очи. Слънцето надничаше през прозореца. Прозрях се и опитах да се изтегна. Нищо. Не можех да помръдна. Главата на Кристиян лежеше върху гърдите ми. Едната му ръка беше под гърба ми, а другата върху корема ми. Единият му крак, беше преметнат върху моите. Беше се сгушил в мен както малко дете в майка си. Усмихнах се и нежно прокарах пръсти между косата му. Погалих зачервеното му от съня лице. Харесваше ми да го усещам до себе си, да се събуждам до него. Опитах да го отместя леко, колкото да стана от леглото. Трябваше да проверя дали има среща за днес. Ръката му, затегна хватката си около тялото ми. Надигна главата си и ме погледна. Все още беше сънен. Очите му бяха замъглени. Надигна се леко и огледа стаята, все още беше дезориентиран. Погледът му се спря върху мен и нежно се усмихна. Целуна леко устните ми и отново отпусна главата си върху гърдите ми. Въздъхнах.
  - Добро утро - прошепнах. - Как спа?
  - Добро утро и на теб. Прекрасно. Мога да свикна да си ми възглавница. Ами ти?
  - Много добре, благодаря. Вчера съм заспала, без да догледам филма с теб. Извинявай!
  - Красавице, не ми се извинявай. Аз също не гледах филма, ако трябва да бъда честен гледах теб! Много си сладка когато спиш. Особено когато спиш върху мен - засмя се.
   - Много се радвам, че се забавляваш. Трябва, обаче, да ставаме. В колко часа е срещата ти днес?
   - Днес нямам среща.
   - Как така? Утре ли имаш? - попитах вече объркана.
   - Не.
   - Моля! Би ли ми обяснил?
   - Не се ядосвай от сутринта, мъниче. Много е просто. Нямам повече срещи. Нито днес, нито утре.
   - Значи среща си имал само вчера! Така ли?
   - Точно така умнице. А сега, ако обичаш, спри да мърдаш. Нека полежим още мъничко и слизаме на закуска.
   - Чакай малко. Щом среща си имал само вчера, какво още правим тук? - Попитах, като вече започвах да се нервирам.
   - Как какво. Прекарваме време заедно!
   - Моля!? - Извиках и го отблъснах от себе си. Станах от леглото и го погледнах. - Какво искаш да кажеш с това, че прекарваме време заедно?
   - Това което чуваш! - Каза и се излегна върху леглото. - Хайде сега, бъди добро момиче и се върни при мен. Това легло е прекалено голямо без теб!
   - Ти си луд! Тръгваме си веднага. Аз да не съм някоя от скъпо платените ти курви. Водиш ме тук, уж по работа. А сега разбирам, че срещата ти е била само един ден. А ние сме тук вече втори ден, а всъщност до кога мислеше да останем? - Потропах нервно с крак по пода.
   - Стига си говорила глупости. Нямам скъпо платени курви и не ми харесва да говориш така за себе си. Освен това ще останем тук още два, дори може и три дни. Хайде сега, не ме ядосвай а ела да те гушна.
   - Ти си тотално побъркан. Тръгваме си още сега - извиках и го погледнах с най-страшния поглед на който бях способна.
   - Наистина съм луд, луд по теб! Освен това аз не мисля да си тръгвам все още. Същото важи и за теб, миличка!
  Вече започваше да се нервира. Веждите му бяха смръщени и прокарваше, ядосано, пръсти между косата си.
  - Така ли? Не си познал, миличък - имитирах думите му. - Ти ако искаш остани и още един месец, аз обаче си тръгвам още сега! - Минах през стаята на бегом, грабнах сандалите си и ключа от поставката. Отключих вратата и се спуснах по стълбите. Спрях за много малко, колкото да си обуя сандалите.
  - " Оставаме тук, бъди добро момиче и се върни в леглото при мен„ - повтарях ядосано думите му. - Ти ще кажеш къде оставаме, глупак. Нямал скъпо платени курви и не му харесвало как говоря за себе си - имитирах гласа му. - Ще говоря за себе си както искам!
Излязох от хотела и поех по първата улица, която видях. Все още бях прекалено ядосана, за да забележа погледите на хората. Не осъзнавах, че бях по пижама, къси панталонки и потниче, добре че бях забравила да сваля сутиена си. Нареждах като някоя побъркана. Стигнах до някаква по-голяма улица и седнах на една пейка. Поех дълбоко въздух и опитах да се успокоя. Загледах се в минаващите хора. Часът беше към 11, мисля. Бях забравила телефона в стаята. Въздъхнах. Сега когато се бях поуспокоила се замислих, дали не бях реагирала пресилено. Все пак той е искал да прекараме време заедно. Но да ме води тук, с претекста че има бизнес среща... Облегнах глава на облегалката на пейката и затворих очи. Този човек ме изкарваше извън нерви. Загледах отново хората, които минаваха около нас. Точно сега минаваха двама тинейджъри. Мисля, че бяха на около 17/18 години. Момичето беше слабо, с дълги крака. Носеше бяла рокля с кафяви, велурени сандали. Момчето беше малко по-високо от нея и си личеше, че спортува. Носеше къси платови панталонки и потник. Държаха се за ръце и момичето се смееше. В другата си ръка, момичето носеше една червена роза. Изглеждаха толкова щастливи заедно.
  След тях минаха млад мъж, с жена си и децата им. Той беше облечен само в спортни къси панталонки, а нагоре беше гол. Беше обул джапанки. Носеше малка надуваема лодка и пояс. Беше хванал едното малко момиченце за ръка и му обясняваше нещо. Не ги разбирах, защото говореха на гръцки. Момиченцето обаче се засмя и прегърна баща си. Косата му беше вързана на две опашки, носеше розова рокличка и джапанки в същия цвят. Майката вървеше зад тях с другото дете - момченце. Тя носеше дълга плажна рокля в син цвят, а през рамото беше преметнала голяма, бяла чанта. Момченцето, държеше ръката ѝ и сочеше нещо в далечината. То беше облечено в къси панталонки и носеше джапанки. Бяха типичното, щастливо семейство. Момченцето се затича към един човек, който продаваше сладолед. Момиченцето го последва, а бащата, като не спираше да ги наблюдава, изчака майка им, хвана я за ръка и двамата ги последваха.
  Исках да имам същото голямо семейство. Децата бяха големи щастливци, че имаха родители, които както изглежда ги обожаваха.
  Следващата двойка бяха възрастни. Дядо и баба. Вървяха бавно и се държаха за ръце. Дори на тези години се виждаше любовта, която изпитваха един към друг.
  Станах от пейкта и тръгнах покрай, магазинчетата. Вече бях спокойна и осъзнавах, колко пресилено бях реагирала. Красавецът ми, беше свикнал да получава всичко, което иска. Имаше пари и правеше каквото сам реши. Не беше свикнал да се съобразява с чувствата на другите. Държеше се по този начин, защото така беше научен. Все пак, всички момичета с които е бил до сега, са гледали парите му. Поне така мисля. Цялото му това държание, трябва да беше провокирано по някакъв начин. Не трябваше да реагирам така. Не биваше да си тръгвам, а да поговоря с него и да му обясня, че не беше нужно всичко това. Можехме да прекараме време и вкъщи, където и аз можех да си позволя да купя нещо. Тук, просто, нищо не беше по джоба ми. Не ми беше приятно той да плаща всичко. До сега, се успокоявах с това, че все пак сме на бизнес среща. Сега обаче, разбирам че тя е била само първия ден.
  Толкова се бях замислила, че не обърнах внимание от къде минавам. Огледах се. Пред мен имаше магазинче, а от двете ми страни продължаваха две улици. Обърнах се назад и видях, че също има разклонение. Не бях обърнала внимание от къде съм минала. Реших да завия на ляво и да видя къде ще изляза. Улицата не беше много дълга и водеше до плажа. Събух сандалите си и тръгнах по пясъка. Точно тук, нямаше много хора. Видях една скала и се запътих към нея. Седнах и се загледах в морето. Колкото и странно да беше, ме успокояваше. Облегнах се на скалата и затворих очи. Вятарът беше лек, а слънцето напичаше. Вълните не бяха бурни и се разбиваха съвсем леко в скалата.
  Разхождам се по пясъка, босите ми крака потъват в меките му, но леко грапави песъчинки. Бялата ми дълга до колената рокля се развява от вятъра, дългата ми до кръста коса е пусната свободно надолу, шапката ми е сламена, държа я в едната си ръка, а с другата нося плажната си чанта.. Поглеждам към скалите, привечер е, небето се е оцветило в различни цветове и хвърля странни отблясъци върху повърхността на морето. Големите вълни се разбиват около скалите и сякаш ги обличат в някаква странна дреха. Поглеждам нагоре към скалата, там на самия и край седят майка, баща и техните две деца. Мисля, че са момичета, далеч е и не виждам. Искам да тръгна на там, да им кажа нещо, да се запозная с тях, но не мога.. Сякаш нещо ме държи на едно място и краката ми са се срасли със земята. От очите ми, започват да се стичат сълзи. Не разбирам защо плача, просто има една буца, заседнала в гърдите ми и една огромна празнина в душата ми...
  Изправих се рязко. Цялото лице ме болеше. Огледах се наоколо. Все още лежах на скалата. Сърцето ми биеше учестено и не можех да си поема въздух. Затворих очи за малко и започнах да броя до десет. Това ми помогна малко и отново отворих очите си. Вече беше започнало да се стъмва, което означаваше, че бях прекарала тук цял ден. Станах бързо и тръгнах към хотела. Кристиян сигурно беше умрял от притеснение. Излязох от плажа и обух сандалите си. Тръгнах по улицата, но обърках посоката. Наложи се да се върна три пъти преди да намеря правилния път. Излязох при пейката на която бях седяла, а от там бързо намерих пътя. Вървах бързо, почти тичах. Кристиян сигурно умираше от притеснение. Как можех да съм такава глупачка. Ударих се по челото. Вече бях пред вратата на хотела и влязох. Този път се затичах към асансьора, просто нямах сили да мина по стълбите.
  Вратата на асансьора се отвори и от там излезе млад мъж. Аз побързах да вляза вътре, когато една ръка, задържа моята. Погледнах назад. Беше мъжът. Гледаше ме и се усмихна.
   - Моля ви, пуснете ръката ми! Бързам. - Не знам какъв беше и дали ме разбираше. Бях прекалено притеснена от реакцията на Кристиян когато ме видеше.
    - Но моля ви - каза мъжът. - Нека се запознаем. Може да слезем долу в бара и да ви почерпя нещо, а вие да ми кажете, как една толкова красива жена, се разхожда сама.
   - Извинете, но наистина бързам. Нямам време за глупости. Моля, пуснете ръката ми и се отдръпнете.
Мъжът пусна ръката ми и се успокоих. Точно когато щях да вляза в асансьора обаче, той ме дръпна и ме притисна към себе си. Преди да съм успяла да реагирам, устните му се притиснаха към моите. Бях толкова шокирана, че седях като статуя. Точно когато вдигнах ръце да го отблъсна, един глас прогърмя и сърцето ми направо подскочи...
   - Мъртъв си - изкрещя Кристиян.
В следващия момент, мъжът беше издърпан назад от мен, а Кристиян забиваше юмрук в лицето му.