Купена любов

Глава 4

Нощ без сънища. Спокойствие и тишина, и въпреки всичко тази огромна празнина, която всякаш ме поглъщаше все повече с всеки изминал ден.
   Събудих се от позвъняването на мобилния ми, протегнах се и го взех от нощното шкафче. Беше Мартин. Натиснах зелената слушалка, притиснах телефона до ухото си и проговорих:
  - Ало.
  - Ало - прозвуча познатият глас в слушалката. Надявам се не съм те събудил, знам че е много рано сутринта, но изникна наистина добра оферта. Един мъж е готов да плати 10 000, за да преспи с девствено момиче. Единственото условие е, всичко да стане дискретно и да не се разбере какво се е случило.
  - Това е направо страхотно - извиках и подскочих в леглото. Устройва ме перфектно, само трябва да стане възможно по-скоро, парите ми трябват спешно.
  - Знам, знам - отговори ми Мартин. Не се притеснявай. Всичко е уредено за довечера. 22:00 часа, ще ти пратя адреса на съобщение.
  - Много ти благодаря - искрено казах аз.
  - Само внимавай, става ли. Няма да си простя ако ти се случи нещо. - Усетих тревога в гласа му.
  - Не се притеснявай, свикнала съм да се справям с опасностите - прошепнах аз, след което затворих.
Не обичам когато хората са загрижени за мен. Става ми неловко. Може би защото не съм свикнала на такъв тип държание или просто защото се дразня. И аз не знам. Но нека оставим това за сега. Трябва да отида до болницата и да се оправя за довечера. Наистина много неща имам на главата.
  Към 10:30 вече бях пред болницата. Мария беше излязла да пуши отвън. Приближих се към нея, нямах търпение да и кажа, че съм намерила пари и лекарите могат да оперират малкия.
  - Как е той - попитах я и седнах до нея на пейката.
  - По-зле от вчера - едва, едва ми отговори тя. Ако веднага не оперират няма да изкара нощта.
  - Тогава нека започнат да оперират - казах и аз.
  - Ами парите, от къде да ги взема - докато изричаше това, Мария ме погледна в очите. Нейните бяха сини като две дълбоки езера и също толкова мокри. А болката която видях в тях, направо смрази кръвта ми.
  - Спокойно, погрижила съм се. Нека започнат да оперират. Ти нямай грижа за парите.
  - И от къде взе толкова пари - попита ме подозрително Мария. Нямаш работа, нямаш роднини, не си удобрена за кредит. Как ако може ще ми обясниш от къде си ги взела. Да не си направила някоя глупост? - Аз седях и я гледах невярващо в очите. Собственото и дете вътре се бореше за живота си, а тя мислеше и за мен. Как съм намерила парите и дали съм си навлякла неприятности. Преди да съм се разплакала като пеленаче и казах:
  - Спокойно, нали ти казах за интервюто, наета съм. Помолих да ми отпуснат аванс и те приеха. Не ме питай как, защото и аз не знам. Да го наречем просто късмет - усмихнах и се.
На бледото лице на Мария разцъфна малка, треперлива усмивка. Видях надежда в очите ѝ. В този момент разбрах, че постъпвам правилно.
  - Ааз не знам как да ти благодаря - заекна тя. От очите и се застичаха сълзи. Прегърнах я и нежно изтрих мокрите и очи. Тя ми беше като по-голяма сестра, нямаше да я оставя.
  - Хайде стига. Не плачи повече. Малкият ще се оправи. Хайде успокой се и намери лекаря. Трябва да го убедиш днес да оперира, а утре да платим.
   - Ще опитам - каза Мария. Но не знам дали ще се съгласи. За тях парите са по-важни.
   - Недей да се отчайваш, а върви да поговориш с него. Аз трябва да отида до фирмата и после ще мина пак.
Седях на пейката и гледах как приятелката ми се отдалечава. Излъгах я. Знаех го, но нямаше как да и кажа истината. Сега просто трябваше да свърша с тази цялата работа и да взема парите. И така, станах бавно от пейката, качих се в колата и подкарах към най-близкия магазин за бельо.