Купена любов

Глава 12

Работния ден приключваше в 8 часа. Тъй като бях закъсняла сутринта, реших да остана до 9. Бях свършила цялата си работа ( не че беше много) и сега разглеждах задълженията си за утре. Работата ми като секретарка, се състоеше в това, да следя графика на моето момче. Всичко, от срещите чак до благотворителните изяви. Правех таблиците му, вдигах телефоните му... С две думи, бях като залепена за него. Все още се чудех дали ще издържа на това, да бъда толкова близо до него. Вече бях решила, че отношенията ни ще са на база - работни. Нищо повече. Разбира се, самата идея беше доста трудна за изпълнение, особено като се имаше предвид начина, по-който ме караше да се чувствам. Откъснах се от тези си мисли и погледнах таблицата пред себе си. За утре имаше само две срещи и около 10 разговора. Също така трябваше аз разговаря с директорката на едно сиропиталище. Когато разбрах, че извършва благотворителни дейности и помага на деца сираци, цялото ми сърце се изпълни. Беше добър човек.
В 9 събрах нещата си, подредих бюрото и излязох. Цялата фирма беше почти празна, с изключение на няколко кабинета на долните етажи, в които още светеше. Когато излязох ме лъхна топлия, но прохладен нощен въздух. На всякъде имаше светлини. По улиците имаше цели редици от коли. Все пак всички приключваха работа и се прибираха. Запътих се бавно към мястото на което бях паркирала.
  Когато към 10 вече си бях вкъщи, се чувствах скапана. Всичкият този стрес плюс недоспиването не ми се отразяваха добре. Коремът ми изкъркори, показвайки ми че днес го бях забравила. Сутринта нямах никакво време да закуся, а после просто не бях гладна. След случката в офиса, целият ми корем се беше обърнал и имах чувството че хиляди пеперуди си правеха състезание в него. Слава Богу, че след срещата направо излезе. Не разбрах какво точно се случи, но явно беше ядосан. Не се появи цял ден и това беше като шестица от тотото за мен. Бях благодарна, че имах време да подредя мислите си и да реша какво точно искам. Направих си един сандвич, който погълнах скорострелно и влязох да си сложа един душ. Нямах търпение да си легна.
  Беше към 11:30 когато вече бях в леглото. Завих се с един чаршаф и се загледах в тавана. Животът ми започваше да се нарежда. Единственият ми проблем беше той. В този момент ме осени, че аз дори не знаех името му. Нищо. Утре щях да го науча и също така щях да му обясня новото положение на нещата. Да. Утре.
  Беше 3 часа когато телефонът ми звънна. Идваше ми да го счупя, а този който звънеше исках да пребия. Протегнах се и когато го взех, видях, че е непознат номер. Зачудих се дали да вдигна, но тъй като звънеше настоятелно, а и можеше да бъде важно, натиснах зелената слушалка и го притиснах към ухото си.
- Да - изтрелях директно. Спеше ми се и нямах намерение да се занимавам с каквото и да било.
- Утре в 8 те чакам пред вас. Вземи си няколко дрехи и каквото още ти трябва. Гледай да си точна. Не обичам да чакам. - След което затвори.
Надигнах се в леглото. Не можех да повярвам. Просто каза заповедта си и затвори. Как смееше? Може и да ми беше шеф, но нямаше да ми заповядва. Не бях негово кученце. Набрах наново и зачаках. Вдигна на второто позвъняване.
- Утре съм на работа и не мисля да търпя това държание. Може и да си ми шеф, но няма да ми заповядваш. Никой не го е правил. Никога. И няма да позволя и на теб да го правиш. Не съм твоя собственост и е добре да си го набиеш в главата! - Изрекох всичко на един дъх и затворих. Усмихнах се. Нека му е. Телефонът започна отново да звъни, но не вдигнах. Изключих звука и отново легнах. На устните ми играеше усмивка. Бях затворила последна. Сега сигурно умираше от бяс. Нека. Нервите до една степен бяха полезни.
Този път се събудих от тропане по вратата. Зачудих се кой ли може да е. В следващия момент се сетих за Мария, ами ако беше станало нещо. Набързо станах и облякох белия си халат. Затичах се и отворих вратата.
- Никой, никога не ми затваря телефона! - Сигурно се досещате, че не беше Мария. Идваше ми да крещя. Този човек не беше нормален.
- От къде по дяволите имаш адреса ми - повиших малко гласа си, но според мен беше нормално. Все пак ме събуди цели два пъти.
  - Това не е важно - след което ме побутна и направо влезе в апартамента ми. Затвори вратата, след което се облегна на нея. Огледа ме цялата. От босите пръсти на краката ми, чак до върха на главата ми.
  - Много ми е интересно - прошепна - Дали под този халат носиш нещо друго.
И преди да съм се осъзнала, дръпна връзките му...