Купена любов

Глава 1

Всички ние сънуваме. Чувала съм, че всъщност сънищата са подсъзнателните ни желания: например места които искаме да посетим, хора които искаме да видим или които ни липсват. А дали това не е един друг свят в който се пренасяме? Дали там не живеем друг живот? Няма как да отговоря на тези въпроси.
  Разхождам се по пясъка, босите ми крака потъват в меките му, но леко грапави песъчинки. Бялата ми дълга до колената рокля се развява от вятъра, дългата ми до кръста коса е пусната свободно надолу, шапката ми е сламена, държа я в едната си ръка, а с другата нося плажната си чанта.. Поглеждам към скалите, привечер е, небето се е оцветило в различни цветове и хвърля странни отблясъци върху повърхността на морето. Големите вълни се разбиват около скалите и сякаш ги обличат в някаква странна дреха. Поглеждам нагоре към скалата, там на самия и край седят майка, баща и техните две деца. Мисля, че са момичета, далеч е и не виждам. Искам да тръгна на там, да им кажа нещо, да се запозная с тях, но не мога.. Сякаш нещо ме държи на едно място и краката ми са се срасли със земята. От очите ми, започват да се стичат сълзи. Не разбирам защо плача, просто има една буца, заседнала в гърдите ми и една огромна празнина в душата ми...
   Отворих очи и се изправих в леглото.
Цялата бях потна, а очите ми бяха влажни. Пак този сън. Защо постоянно го сънувах? Какво значеше? Семейство? Нима това ми тежеше? И каква беше тази празнина в душата ми?
Изведнъж ми се догади, изтичах до банята, наведох се над тоалетната и повърнах. Седнах на земята и се подпрях до стената. Нейната хладина ме успокои. Затворих очи и преброих до десет, след което станах, отидох до кухнята и отворих хладилника. Взех кутията с мляко и отпих. Много хора биха се зачудили защо пия мляко, а не вода когато съм неспокойна. Не знам. Просто навик. Погледнах към часовника, беше 5:30 сутринта. Страхотно. Точно тази вечер ли трябваше да сънувам отново. В 8:00 имах интервю за работа в една от най-големите компании в София. И то като асистентка на шефа. Сигурно се чудите как едно момиче от сиропиталище, без родители е успяло да си уреди интервю? Ами всъщност ми помогна една от възпитателките в дома. Изглежда сестра ѝ работи като чистачка в дома на въпросния човек и като чула за мястото и разказала. Тя от своя страна  я накарала да поговори с него и аз да се явя. Да ви кажа честно, не съм много оптимистично настроена. Виждате ли, той сигурно се е съгласил от съжаление към бедното сираче, тоест към мен. Аз обаче разбрах, че в този живот печелят тези които рискуват, заради това реших и да пробвам. То нищо не губя, винаги мога да си продавам сандвичи в закусвалнята на Иван. Отново погледнах часовника, вече беше 6. Оставих чашата и се запътих към банята. Съблякох се в движение. Влязох в банята и затворих вратата. Застанах под душа и врътнах кранчетата. Водата потече. Обгърна ме цялата, точно като някаква пелерина. Взех тубичката с шампоан и изсипах малко в дланта си...