Купена любов

Глава 19

Бях положила глава върху твърдите му гърди и чаках... Чаках някаква реакция. Но той не правеше нищо, абсолютно нищо. Все още ме прегръщаше. Беше опрял брадичка в главата ми и просто си седеше. Успокоих се. Поне не беше нервен. Издишах и го притиснах малко по-силно към себе си. Затворих очи и лека усмивка заигра на устните ми. Постояхме така известно време и той ме отдели от себе си. Постави нежна целувка на челото ми и ме погледна. Изтръпнах. В ъгълчетата на очите му, се бяха образували малки бръчици. Челюстта  му беше стисната, а лицето му беше станало бяло, почти бе изгубило цвета си. Така... Беше ядосан или може би, по-точната дума е бесен. Накривих глава на една страна и внимателно го погледнах. Не можех да разбера този човек. Преди минути ме прегръщаше толкова нежно, притискаше ме към себе си... А сега, сега беше напълно различен. Беше бесен и то на човек, когото дори не познава. И всичко това заради мен. Не бях свикнала такива неща да ми се случват. В крайна сметка винаги съм била сама, но няма да лъжа, че много ми харесваше да имам това усещане за сигурност. Именно него изпитвах около Кристиян.
  Повдигнах едната си ръка и бавно докоснах лицето му. Разходих пръсти по малките бръчици, образувани в края на очите му, по леко стиснатите му устни... Надигнах се на пръсти и леко докоснах устата му с моята. Не беше дълбока целувка, просто леко докосване.
  - Ядосан си доста сладичък. Бих казала, че дори си по-хубав. Днес обаче искам да бъдеш усмихнат. Искам тази вечер да бъде за нас, да ми остане като спомен от това място. И също така, много бих се радвала, вече да разбера къде се намирам!
Наблюдавах лицето му и видях как чертите му започнаха да омекват. На устните му дори се появи усмивка.
  - Наистина се радвам, че се харесвам на госпожата. Това е чест за мен! - Вече едва се сдържаше да не се засмее. - Виж мъниче, аз също искам тази вечер да бъде незабравима. Наистина си доста нетърпелива, но този път няма да те карам да чакаш. Намираме се на Санторините. - Каза вече по-сериозно, въпреки че, още му беше смешно.
  - Санторините... Уау, аз не знам какво да кажа - гледах го като пълна глупачка. Аз никога не бях излизала извън страната. По-точно казано, не бях излизала извън София.
  - Не е нужно да казваш нищо, красавице. Сега е време да се приготвяме. Запазих ни маса в един ресторант, а после ще се поразходим заедно.
Кимнах. Нямах думи да кажа каквото и да е. Просто седях втренчена в него.
Бавно хвана ръката ми и ме поведе към спалнята.