Купена любов

Глава 18

Изчаках Кристиян да излезе и се сринах върху леглото. Имах нужда да събера мислите си и да реша как да постъпя. Александър се беше върнал, което означаваше, че е въпрос на време да ме потърси.
  Нямам желание, отново да се намесва в живота ми. Сега в него е моят красавец. Не знаем как ще се развият отношенията ни... Знам само, че когато съм с него съм много щастлива. Осъзнавам, че не сме един за друг и сигурно скоро ще му омръзна. Винаги съм гледала да не се привързвам към никого. Нямам семейство, а единственият ми приятел е Мария. Кристиян, обаче допуснах до сърцето си и знам, че когато си тръгне, ще го разбие. Готова ли съм обаче да му позволя? Мога ли да се отдръпна докато е време или ще предпочета болката?
   Всички тези мисли се въртяха в главата ми, която вече започваше да ме боли. Станах от леглото и се запътих към банята. Имах нужда от един студен душ, който да опресни главата ми. Нуждаех се от време да помисля, да реша. Но не днес. Днес исках да прекарам времето си с моето момче. Да се смеем, да ме прегръща, целува... Искам днес да бъда само негова, да изживея този ден така, сякаш ми е последен.
  Излязох от банята и видях, че в стаята е оставен поднос с храна. Ухаеше божествено. Осъзнах, че съм гладна. Много гладна. Облякох се, среших косата си и седнах да ям. Все още не знаех къде сме. Кристиян трябваше вече да ми каже. Ядосах се, че в цялата тази суматоха забравих да го попитам. Отхапах още веднъж от кифличката с шоколад и въздъхнах. Ако можеше всеки един ден да бъде такъв. Приключих с храната и се запътих към спалнята. Погледнах телефона си и видях, че имам съобщение от Кристиян.
     
   Красавице, срещата приключи.
   Надявам се да си добре
   и да си се нахранила. Нямам      
   търпение за довечера!

Ухилих се хлапашки и прегърнах телефона. Претърколих се на леглото и започнах да се смея. Бях щастлива. Препрочетох съобщението отново. Трябва да му пука за мен поне малко, иначе не би написал съобщението. Нали? Погледнах часовника. Беше 4 часа. Тръгнах към терасата, все още усмихвайки се. Топлият въздух ме лъхна. Беше много задушно. Седнах на сгъваемия стол и затворих очи. Беше толкова спокойно. Трябваше да реша какво да облека за довечера. Замислих се. Носех си, късия бял гащеризон, белите сандали и сламената шапка. Щях да сплета косата си на две плитки. Наистина щеше да бъде страхотна комбинация. Усмихнах се. В този момент телефона ми звънна. Погледнах екрана. Непознат номер. Все още усмихната натиснах зелената слушалка и доближих телефона до ухото си.
  - Ало.
  - Здравей, кукличке. Не си ме забравила, нали?
Станах рязко от стола. Ударите на сърцето ми, се забързаха. Навлажних с език устните си.
  - Какво искаш, защо ми се обаждаш?
  - Недей така. Няма ли да попиташ как съм? Все пак не сме се виждали от колко, 5 години?
  - Казвай какво искаш! Нямам намерение да си губя времето с теб. Остави ме намира.
  - Кукличке, не ме карай да се нервирам. Къде си? Трябва да се видим! Все пак има доста да си наваксваме. Не мислиш ли така?
  - Ти си болен. Махни се от живота ми. ОСТАВИ МЕ НАМИРА!
Последното го изкрещях. Цялата се тресях от нерви.
  - Какво ще правя сега. Този е побъркан. Боже, помогни ми. - Не бях осъзнала, че говоря на глас, докато не чух красавеца.
  - Наистина ми е много интересно с кого разговаряше.
  Обърнах се рязко. Седеше подпрян на вратата. Гледаше ме сериозно.
  - Т-ти от кога седиш там - заекнах.
  - Достатъчно дълго време, красавице. Сега би ли била така добра да ми обясниш какво точно се случва.
  - Не мисля, че това те интересува. Не искам да се притесняваш. Това е мой проблем. Ще се погрижа. Нека не разваляме вечерта.
Погледнах го с надежда, която се изпари почти на момента. Изглеждаше ядосан, дори гневен. Започна да се приближава много бавно, както вълк, който дебне плячката си. Отстъпвах, докато не усетих парапета зад гърба си. Погледнах го в очите. Вече почти беше пред мен. Обви ръцете си около кръста ми. Придърпа ме нежно към себе си и прошепна в ухото ми:
  - Не ме карай да разбирам по моя начин, кой ти звъни. Няма да му хареса малката.
  - А-аз, моля те. Не се меси. Този човек не е добре. Побъркан е.
  - Тогава ще бъде най-добре, веднага да ми кажеш кой е. Няма начин да му позволя да се доближава до теб. Ти си моя. Аз се грижа за теб. Моля те, приеми го вече.
Вдигнах очи към него. Моите бяха влажни, неговите - сериозни.
  - Аз нямам нужда някой да се грижи за мен. Мога и сама да се справям. Цял живот го правя.
  - Нещата се променят малката. Вече аз се грижа за теб. А сега вече ми кажи това проклето име, защото иначе се кълна, че последиците няма да ти харесат.
Загледах се в лицето му. Чертите му се бяха променили. Беше бесен. Вдишах въздух и много бавно проговорих.
   - АЛЕКСАНДЪР!