Купена любов

Глава 24

Ровех разсеяно из чинията си. Кристиян беше дяволски богат. Това означаваше, че би могъл да е с всяка, с която си поиска. Защо искаше точно мен? Та аз дори, не бях на неговото положение. Със сигурност, трябваше да изпитва поне нещо към мен, иначе защо щеше да пребива човека днес. От друга страна обаче, може би просто държеше на своето. Точно в момента аз бях негова. Дали наистина ме възприемаше като вещ?
  - Красавице - чух гласът му. - Къде си се отнесла? Не ти ли харесва яденето?
  - Много е вкусно - усмихнах му се.
  - Защо тогава не си хапнала почти нищо?
  - Всъщност - погледнах го и оставих вилицата - мисля, че трябва да поговорим.
  - Добре - погледна ме вече сериозно - нека поговорим. Кажи ми какво те тревожи.
  - Аз... Ами ти както научавам си доста богат - направих пауза и огледах всичко около нас. - Аз от друга страна, нямам почти нищо. Би ли ми обяснил, защо искаш да бъдеш точно с мен?
  Кристиян врътна очи и ме погледна малко ядосано.
  - Защо гледаш материалните неща. Мен не ме интересува какво имаш и какво нямаш. Искам да бъда с теб и съм. Мисля, че няма нужда да тормозиш хубавата си главичка с тези неща.
  - Добре, но до кога ще искаш да бъдеш с мен. Докато не намериш нещо по-добро или докато ти омръзна?
  Кристиян вече изглеждаше доста ядосан. Защо той се ядосваше? Аз трябваше да бъда бясната.
  - Този разговор не ми харесва. Няма никакъв смисъл.
  - Нима? Значи, когато на теб нещо не ти харесва, просто го приключваш, така ли?
  - Точно така!
  - Тогава мисля да взема пример от теб. Тази връзка вече не ми харесва. Искам да я прекратя - казах му. Този човек много ме нервираше
    Облегнах се на стола, доволна че успях да кажа всичко това, без да отместя погледа си от него. Усмихнах се леко, една точка в моя отбор. Беше време да се научи, че не може да прави каквото на него му харесва. Хората срещу него също имаха право на собствено мнение. Реакцията му обаче, беше всичко друго, но не и това което очаквах. Този човек просто не беше с всичкия си. Наистина. Говоря напълно сериозно! В този момент се беше облегнал на стола, главата му беше подпряна на длънта му, а смехът му огласяше цялата градина. Примигнах и се опулих. Наистина ли? Сериозно ли ми се смееше!
   - Красавице - едва произнесе между пристъпите смях - моля те, не ме разсмивай. Прибери си бодличките и да не се караме.
   - Ммо-ля - заекнах. Бях бясна, дори това беше много малко, за да опише чувствата ми в този момент. - Как смееш да ми се смееш! Ти задник такъв, писна ми от доминиращото ти държание. Спри да се държиш по този начин или кълна се, няма да се върнеш в България в добро състояние.
  Изглежда гневната ми тирада го освести за малко. Погледна ме в очите и в следващия момент едва не се задави от смях.
    - Задник - каза, като от очите му вече капеха сълзи - задник!
    - Боже, пази ме от луди, побъркани, не с всичкия си глупаци - казах, като едновременно с това се приготвих да стана от масата. Той щеше да се научи, че аз не съм една от обичайните му, празноглави куклички. Беше време да проумее нещата и да промени държанието си, защото иначе тези отношения, каквито и да бяха, нямаше да просъществуват в дългосрочен план!
   - Сладурче, моля те върни се на масата. Вечерята ни не е приключила и все още не ми се връща в стаята.
   - Е, сладурче - подиграх му се със собственото му обръщение към мен - аз приключих! Ако ти все още не си се нахранил, мога само да ти пожелая приятен апетит. Тъй като този хотел е твой, не мисля че ще имаш проблем да получиш още една стая, тъй като в моята не си желан. - След това се врътнах и тръгнах към вратата.
   - Няма да ме изгониш от стаята си - обърнах се за да попадна на изненадано му изражение. Този човек наистина ли? Не можеше да повярва, че някой е способен да го изгони от някъде.
   - Всъщност, мисля че току що го направих.
Изражението което сега се появи на лицето му нямаше нищо общо с досегашното. Погледът му от изненадан, стана гневен. Отблъсна стола и стана. Започна да се приближава към мен, много бавно. Всъщност приличаше на хищник, притиснал жертвата си. В случея аз бях жертвата. Заотстъпвах назад, но стъпих на криво и токчето ми се счупи. Политнах назад, но преди да падна две силни ръце ме уловиха и ме притиснаха към твърди гърди. Погледнах в очите му и разбрах, че бях загазила, страшно загазила...