Купена любов

Глава 6

Страх. Страхът е навсякъде. Всички се страхуват от нещо. Ако трябва да призная аз съм голяма страхливка. Винаги ме е било страх. Не знам защо, поради каква причина, но този път, с този човек не изпитвах страх. За първи път в живота си чувствах някаква сигурност. Този мъж ми я даваше само с присъствието си. А сега сигурно си мислите, че съм напълно побъркана. Нали? Всъщност, да ви кажа честно и аз бих си помислила същото. Сега трябваше да съм мега изплашена, да плача, да не знам какво да правя, но не. Аз се чувствах силна. Така силна, както не се бях чувствала през целия си живот.
   Така както бях притисната до него, усещах аромата му, топлината която излъчваше. Мекото ми, нежно тяло, беше прилепено към една скала от мускули, която в същото време беше толкова топла. Единственото което ми се искаше беше да се долепя до него, да обвия ръце около кръста му и да не го пусна никога. Очите ми, се взираха в неговите. Бях вдигнала главата си, тъй като беше много по висок.. Усетих как едната му ръка обгърна кръста ми, придърпвайки ме още по-близо до себе си. Наведе главата си, докато върха на носът му не се залепи за моя.. Усещах дишането му... Стана ми горещо, знаех какво се случва, а най-странното е, че го исках. Поставих ръката си на врата му, и залепих устните си, върху неговите. Усещането... Сякаш нещо избухна. Имах чувството, че пропадам в черна дупка, едновременно с което избухва и експлозия. Беше невероятно. Изглежда и на него му харесваше. Притисна ме възможно най-близо до себе си. Зад гърба си усещах студената стена, а пред себе си топлината, излъчваща се от него. Бяхме като залепени един за друг. Повдигна ръцете ми над главата, започна да опсипва врата ми с малки, нежни целувки. В един момент просто ме повдигна, аз обвих ръце около врата му и ме понесе към голямото легло. Постави ме много нежно върху червените копринени чаршафи. Халатът ми се беше отвързал и се виждаше бельото ми. Така се радвах, че бях минала през магазина. Да, днес бях красива, много красива, но сравнение с него... Ако можехте да го видите, повярвайте щяхте да припаднете. От този мъж се излъчваше такъв сексапил и в същото време такава твърдост. Знаех, че нямаше да съжалявам, за това което щеше да се случи. Усещах го.

Красавецът започна да разкопчава бялата си риза. Кожата му беше като златна. А мускулите му... Сигурно не пропускаше фитнес.
- Харесва ли ти това което виждаш, мъниче - гласът му ме сепна. Осъзнах, че го бях зяпнала. Отново. Боже как ми въздействаше този човек.
- Ако трябва да бъда честна, да. Харесва ми.

Бях се повдигнала на лакти. Гледах го в очите. Знаех, че се бях изчервила. Не знам откъде се появи тази моя смелост точно сега. Попринцип съм прям човек, но в точно в такъв момент ли трябваше да си отворя устата. Трябваше да се науча кога трябва да говоря. А той, красавецът, просто седеше и ми се усмихваше. Бялата му риза вече лежеше на пода. Той се наведе над леглото. Подхвана ме под кръста и ме изправи. Хвана халата ми и го свали. Останах само по бельо. Знаех, че скоро и него вече нямаше да го има върху мен. Протегнах ръцете си и откопчаха колана на тъмносините му панталони. Мъжът просто седеше и чакаше да види какво ще направя.

- Ти ли ще се съблечеш или искаш аз да го направя - направо не можех да повярвам, че тези думи излизаха от моята уста. А той, моят красавец само ми се усмихваше.
- Бих могъл и сам, но много ми харесва ти да го правиш. А и аз също бих могъл да ти върна услугата - отговори, след което ми намигна.
Сигурно всички от вас са ходили на море и знаят как изглеждат раците. Значи в момента можете да си ме представите. Имах чувството, че в стаята е 100 градуса.
- Мисля, че трябва да отворим някой прозорец - казах и се опитах да го заобиколя, за да стигна до прозореца. Той обаче обхвана кръста ми и ме притегли към себе си.
- Не мисля, че тук е толкова горещо, но мисля, че мога да оправя нещата - прошепна в ухото ми. След което ме пусна, хвана ръката ми и ме поведе към банята.