Дилан и Ник

Част 2

Слязох долу. Баща ми беше седнал на масата в кухнята, а майка ми беше до плота.
- Какво става с теб? - попита ме спокойно той. - Какво си мислиш, че правиш? - започна да повишава тон. - Не мога да повярвам какво се случва със синът ми!! Ние се чудехме защо си нямаш приятелка от толкова време..17 години са това!! Вече с майка ти се притеснихме какво не ти е наред. - той вече беше станал прав и обикаляше напред - назад.
- Момче, това са цели 17 години!! Бил си сам и сега рязко реши да се отклониш....така ли? А? Така ли? - крещеше ми той, а аз гледах в земята и треперех.. Не ме беше срам от Ник, ни най-малко, но това беше баща ми, а на него не знаех как да му докажа, че обичам Ник......Мисля, че той е най-хубавото нещо, случващо ми се някога!!! И не искам просто така да се откажа от него!!
Майка ми я беше страх да не ми направи нещо, защото и двамата го познавахме много добре.
- Ще те попитам само едно нещо. - каза ми той, вече с нормален той. Беше застанал точно пред мен. - Имаш ли интимни неща с това момче? - аз мълчах. Не искам да му казвам нищо, защото или ще нарани мен, или Ник. - Попитах те.. Имаш ли интимни неща с това момче! - викна накрая на изречението той.
- Да, имам, защото го обичам! - изправих се очи в очи с баща си. Той ме удари. Зашлеви лявата ми буза, а сълзите напираха у мен.

Г.Т. на Ник:

Чух някакъв трясък от долния етаж. Беше ме страх за Дилан. Не исках да му се случва нищо. Чувствам се виновен! Не спирах да обикалям стаята. Колкото и да исках да знам какво става с Дилан, му обещах да остана в стаята. Не спирах да мисля, когато вратата на стаята се отвори.. Влезе Дилан, а аз отидох до него и започнах да го питам:
- Дилан! Какво стана? Какво ти казаха вашите? Добре ли си? Чух някакъв шум и аз....
- Ник.
- Да?! - гледах го жално аз..
- Мисля, че трябва да си ходиш. - каза ми той, като гледаше в земята.
Не исках да го оставям! Но трябваше да си тръгна, за да няма повече проблеми. Взех си нещата и излязох.

Г.Т. на Дилан:

Минаха 1-2 часа...Бях си в стаята, на компютъра и гледах наши снимки с Ник. Усещах как започвам да плача. Не издържах просто да е далеч от мен. И това само заради баща ми. Чу се отварянето на бравата. Погледнах към вратата. Баща ми влезе в стаята.
- Какво искаш? - попитах го безсилно аз. Вътре в себе си бях леко уплашен. Той не отговори на въпроса ми. Обърна се и заключи вратата. Леко настръхнах.
- Сега ще ти кажа какво искам. - отвърна ми той. Мислех, че вече се е успокоил, но явно не беше така, защото...
- Не татко! Недей, моля те! - разплаках се аз, а той се приближаваше към мен. Удари ме. Застана до мен на леглото и не спираше да ме удря.
- КАЗАХ ТИ ВЕЧЕ, ЧЕ НЕ ИСКАМ СИНЪТ МИ ДА Е НЯКАКЪВ ПЕДЕРАС!! ЧУВАШ ЛИ МЕ?!! ЩЕ ГО ОСТАВИШ ТОЯ НЕЩАСТНИК! - крещеше ми той, а аз не спирах да плача и да викам:
- Не татко! Моля те, спри! Моля те! - плаках с всички сили аз. Болеше ме. Не го бях виждал преди такъв. Чух майка ми от другата страна на вратата. Тя крещеше в опит да спре баща ми, но без успех. Накрая той сам реши да спре. Остави ме на леглото разплакан и пребит.
Отключи и излезе от стаята ми. Майка ми нахълта вътре и започна да ме целува и прегръща силно.
- Боже мой! Миличък, Дилан, добре ли си? Божичко! Момент, отивам за нещо студено. След около 2 мин. се върна при мен. Прегърна ме силно и знаех, че не иска да ме пуска.
- Мамо.... - шепнех аз.
- Да, Дилан?! Какво има? Какво ти трябва?
- ...твоята...подкрепа! - сгуших се в нея аз.
- Охх, миличък! Разбира се! Винаги ще съм до теб!! Днес ще остана да спя при теб!