Дилан и Ник

Част 20

Г.Т. на Дилан:

Когато излязохме първото нещо, което трябваше да проверя беше Ник! Отидох отпред ( понеже прозорецът, от който излязохме беше отстрани на гаража )
- Ник?! - видях насълзените му очи. Той, както и екипите на спешна помощ бяха отпред. Полицията също.
- Пуснете ме! Пуснете ме ви казвам! Аз трябва да съм с Ник! - викаше Джесика, която я закупчаваше полицията.
Тръгнах, тичайки към него. Прегърнах го силно. Разплаках се.
- Дилан?! Добре ли си? Нещо има ли ти? - попита ме разтревожено Ник.
- Не, нищо! Добре съм! - отвърнах му и го прегърнах отново. - Ти си моят герой! Благодаря ти, че дойде да ме спасиш! - гледах го в очите. Бяха насълзени.
- Не, Дилан. Не съм аз твоят герой.
- Хм?
- Джейк е този, който те спаси. Ако той не ми беше казал, че са те отвлекли, аз нямаше как да знам. На него трябва да благодариш! - каза той, като на последното изречение гледаше към Джейк.
Аз се обърнах. Видях, че превързват ръката му. Беше ранен. А аз съм тук и прегръщам Ник. Боже! Отидох при него. Прегърнах го.
- Благодаря ти!! - отново с насълзени очи.

Г.Т. на Джейк:

Гледах го. Беше толкова сладък. Невинен. Прегърнах го с една ръка, защото ми превързваха другата. Бях се изгорил от огъня.
- Готов сте! - каза ми лекарят.
- Благодаря!
След това го прегърнах и с двете ръце. Стояхме няколко секунди така. Пуснах го и го погледнах в очите.
- Дилан. - той ме гледаше. - Обичам те! Но Ник...той те обича повече от всеки друг на този свят! Ти трябва да си до него!
- Но..Джейк..ти?
- Не ме мисли мен! Борих се за теб, но явно не успях..Хайде! Върви при него! И не го пускай - никога!
- Ти докосна сърцето ми, но Ник докосна душата ми! Благодаря ти за всичко, което направи за мен! - надигна се на пръсти и целуна бузата ми. След това отново отиде при Ник и го гушна. Прочетох по устните на Ник ”Благодаря ти!” Лека усмивка се появи на лицето ми, а след това му кимнах в знак на отговор.
- Боли, нали? - момчето, на което все още не му знаех името...
- Хм?
- Това да обичаш някого толкова много, а да не можеш да го имаш. Боли!
- Така е! Но ще мине. - обърнах се към него. - До следващия път, нали така? - глуповата усмивка от моя страна.
- Хах! Мда..
- Джейк - подадох ръката си.
- Аз съм Майк! - запознахме се.
- А ти...от къде знаеш тази болка? - реших да го попитам.
- Доста позната..и доста лична като за запознанство, не мислиш ли? - усмихна се леко той.
- Да, извинявай.. --- Момент. А ти? Какво общо имаше с нашите отношения, с Джесика. Защо те отвлякоха?
- Нямам нищо общо с вас. Не чу ли? Записаха името ми в синия списък.
- Синият списък? - попитах объркано.
- Не знаеш ли какво е?
- Не.
- Списъкът на Маггъкет..
- Онзи, който се занимава с...
- Трафик на хора? Да! Същият. - побърза да каже Майк. - Ако не се бяхме измъкнали сега, ти и момчето щяхте да сте мъртви, а аз накъде като емигрант.
- Ела с мен! - казах аз и хванах ръката му.
- Чакай! Къде--
- Това момче беше отвлечено с цел трафик на хора. Част от списъка на Маггъкет. - обърнах се към една от полицайките.
- Какво друго знаете? - попита тя.
Аз се обърнах към Майк, с въпросителен поглед.
- Ъмм...нищо. Само това, че записаха името ми.
- Добре, но ще трябва да дойдете с нас в участъка, за показания. Трябва да знаем какво стана вътре. Вие също идвате! - погледна ме жената.
- Добре. - съгласих се.

-----

В участъка след показанията~

Г.Т. на Майк:

Бях пред вратата на една от стаите.
Оттам излезе Джейк.
- Какво стана? - попитах го аз.
- Нищо, разказах им какво се случи.
---
- Защо го направи?
- Кое? - попита объркан Джейк.
- Защо каза на полицията за синия списък и като цяло за моето отвличане. Можех да мина и без такива подробности и просто да кажа, че съм част от вашите ”любовни драми”.
- Първо не ми викай! Второ, не можеше да го направиш, защото те така или иначе щяха да те питат от къде познаваш Джесика, а ти вдействителност дори не знаеш коя е. Щяха да разберат, че ги лъжеш и щеше да стане още по-зле. Ии трето, какво лошо има в това да ти помогна?
- Не съм искал помощта ти, ясно? - викнах му аз.
- Казах ти да не ми викаш! - викна ми Джейк. - Като толкова не искаш помощ, добре...тогава нямаш я! - той се обърна и тръгна.
---
- Чакай!
Спря. Обърна се:
- Какво?
Отидох до него.
- Извинявай..аз... Не знам какво ми стана. Простоо.... Не съм свикнал някой да ми обръща внимание и да ми помага.
- В смисъл?
- Ами, мен никой не ме харесва. Нямам семейство, нито приятели. Никого си нямам. И ми стана странно някой да се обръща мило към мен.
- Аз ще съм ти приятел. Но като за начало, ще промениш поведението си. Не обичам, когато някой ми вика.
- Да, извинявай затова.
Дръпна ме към себе си и ме прегърна. Това ли наричали топла прегръдка. Наистина е хубаво.

Г.Т. на Дилан:

Бях с Ник. Тъкмо щяхме да си тръгваме, когато видях Джейк. Прегръщаше онова момче, което ни спаси от пожара. Бързо се сприятелиха. Аз също трябваше да му благодаря.
- Виждам, че си добре. - усмихнах се на Джейк.
- Да..
- А на теб забравих да ти благодаря затова, което направи. Че ни спаси!
- Разбира се! А и си помогнахме взаимно! - усмихна се той.
- Е, ние ще вървим. Ще се видим утре, нали?
- Да. - каза Джейк.
- Чао! - помахах им.
- Чао, Дилан!
- Чао.... - погледнах с въпросителен поглед.
- .... Майк. Казвам се Майк.
- Чао, Майк!
Помаха ми.