Дилан и Ник

Част 17

- Н-ник?! - прегърнах го силно. Не мога да повярвам, че след толкова дълго време отново сме тук, заедно!
- Здравей! - гледах го в очите, а те просто му казваха ” Обичам те! ”. Той нямаше реакция. Явно наистина не можеше да повярва, че съм тук.
- Дилан! Мляко имаме ли? - извика някакъв глас. Познат глас. -- Джейк! Знаех си!
- Ник?! Ти.. ти си тук? - изненада се Джейк.
- Да върнах се! За да съм до Дилан! - отново го погледнах в очите. - Хайде, Дилан! - хванах го за ръката. Той не помръдна. Обърнах се към него.
- Какво има? Защо не тръгваш? Хайде! Да се прибираме у дома!
- Ник, спри! - каза ми Джейк.
- И защо? Ти ли ще ми кажеш какво да правя с гаджето си? - леко се озъбих аз.
- Той не ти е гадже! - гледаше ме право в очите. След това раздели ръцете ни и хвана ръката на Дилан.
- Сега Дилан е мой!
”....К-какво? Това не е истина! Не..не може просто така...Дилан да..”
- Какви ги говориш? Мм? На какъв се правиш? Нито аз, нито Дилан ще повярва на глупостите ти! - викнах аз. - Хайде Дилан! - хванах другата му ръка.
- Не! Аз... не мога да тръгна с теб, Ник.. - онзи жален, невинен поглед. Сълзите по лицето му. ”Какво става? Той наистина ли....?!” Пусна ръката ми. Сърцето ми се разби на парченца. Обърнаха се и тръгнаха. Стоях на място и не можех да помръдна. Не знаех какво да мисля...усещах болка! Силна, ужасна болка! На самота..отново...

Г.Т. на Дилан:

Бях безмълвен. К-какво става? Защо Ник...какво прави тук? Наистина не очаквах да се върне, мина толкова много време. Какво ще стане с Джейк? Толкова много въпроси, на които не можех да си отговоря.
- Хей, добре ли си? - извади ме от мислите ми Джейк.
- М? Да, да добре съм! Просто се замислих.
- За какво? Или по-скоро...за кого? - мисля, че на Джейк му беше ясно всичко. Или поне почти всичко.
- Не мислиш ли, че бяхме много резки с Ник? - погледнах го тъжно.
- Не. Не помниш ли той как те изостави, точно когато имаше нужда?! М? И кой те прибра - аз! Той така или иначе трябваше все някога да разбере. Щом ти беше написал на бележката ” Чакай ме! ” значи щеше да се върне. Рано или късно.
- Да, но точно това. Аз не го изчаках. Може би сгреших. Аз трябва да съм при него. - оставих покупките на касата и излязох, леко тичайки навън.
- Дилан! Чакай! Къде отиваш?!
~~~
Отидох у Ник. Но той не си беше вкъщи! Къде може да е?! Боже, дано нищо лошо не прави!!

Г.Т. на Ник:

Бях в една тъмна уличка, съсипан, объркан...не знаех как е възможно всичко това! Дилан и Джейк?! *въздишка*
- Хей, ти! - някакъв глас се обърна към мен.
Изправих си главата и се опитах да видя кой е, но беше тъмно и не виждах много добре.
- Кой си ти? - попитах го аз.
- Съсипан си, нали? Личи си, че не си добре. Тук съм, за да ти помогна. Хайде, изправи се!
Аз станах.
- Ето, вземи това. - той ми подаде нещо в ръката. Аз го взех. Извади запалка от джоба си и запали нещото в ръката ми.
- Какво е това?? - попитах объркано.
- Нещо, което ще те успокои. И ще те направи щастлив! Хайде, пробвай..
- Т-това трева ли е??
- Ее, значи знаеш. Още по-добре.
- Не, благодаря! Не искам! - отказах аз.
- Хайдее! Само пробвай. Ще те отпусне.
Погледнах го с недоверие, защото знаех, че това въобще не е правилно. И е незаконно. Но взех и си дръпнах леко. Закашлях се.
- К-какво беше т-това?! - продължих да кашлям.
- Не се прави така! Затова се закашля. Ето, виж! - той си дръпна. Беше толкова спокоен. Изглеждаше щастлив.. но дали всъщност е така? Никога не съм пушил цигари, камо ли трева. Но сега вече нямаше какво да губя, така или иначе. Затова си дръпнах отново.
- Е, как си? - очакваше отговор мъжът.
- Страхотно! - отпуснах се на земята. Седнах, а той - до мен.

Г.Т. на Джейк:

Видях Дилан до къщата на Ник.
- Дилан! Хайде, какво правиш тук?! Да се прибираме! - викнах му аз, но той не отговори. Уплаших се. Не искам да го загубя заради Ник! Нямаше да го допусна. Отидох при него и го прегърнах силно.
- Обичам те!
- Аз също!
- Тогава да се прибираме! - хванах ръката му и го задърпах.
- Но....
- Хе-хей! Кой е тук. На гости ли ми идвате?! М?

Г.Т. на Дилан:

Н-ник?! Какво му е? Защо говори така?
- Ник? Добре ли си? - попитах го плахо аз.
- Аз?! Аз съм много добре! По-щастлив не съм бил никогаа! - викаше той.
- Тихо! Не викай! Късно е.
- Да, Дилан! Късно е! Да се прибираме! - отново ме задърпа Джейк.
- Не! - отдръпнах се аз. - Не виждаш ли, че Ник не е на себе си?! - обърнах се леко ядосано.
Думите ми определено не му харесаха.
- Добре.... тогава стой тук и помагай на приятеля си! Но само едно ще ти кажа! - аз го гледах плахо и объркано. - Ако сега не тръгнеш с мен, повече няма да стъпиш у дома! Ясно? - обърна се и тръгна. Аз наистина не знаех какво да правя!! Да отида да помогна на Ник или да се прибера при Джейк?! Защо? Защо трябва аз да страдам най-много?!

Г.Т. на Джейк:

Вървях. Просто исках и чаках толкова много да усетя ръката на Дилан в моята и да се приберем. Чаках, чаках, но той така и не се появи. Спрях на място. Когато бях в магазина си казах, че няма да го изгубя заради Ник! Не мога да го оставя! Обърнах се и не можех да повярвам какво видях!!