Дилан и Ник

Част 21 - Финал

Няколко дена по-късно~

Сутрин~

Г.Т. на Ник:

Станах по-рано, защото имах работа в града. Работа, работа....да купя кутийка за пръстена на Дилан. Да, щях да му предложа днес. Бях много развълнуван. Пръстенът го оставих вкъщи, защото ме беше страх, че ще го изгубя. Още вчера видях една подходяща кутийка, но нямах пари в себе си, затова сега отивах да я взема.
- Дилан.. - шепнех му.
- Ммм... - размърда се.
- Не, не се събуждай. Спи още, но само ти казвам, че излизам.
- Мхмм.. - отговори той със затворени очи. Обърна се на другата страна и продължи да спи.
Колко е сладък само!
Излязох.

Г.Т. на Дилан:

12:45?! Леле колко съм спал?! Трябва да ставам. Вчера казах на Ник, че ще почистя. Преоблякох се и приготвих няколко препарата. Започнах от единия край и стигнах чаак до другия. Струваше ми се, че чистя цяла вечност. Но ми оставаше само един шкаф и съм готов! Започнах от най-долу и продължих нагоре.
Отворих третото шкафче и тогава нещо ми преблесна в очите.
- Какво е това? - взех го. Не мога да повярвам! - Т-това пръстен ли е?
З-за мен ли е?
Телефонът ми извибрира.
- Боже! - изплаших се. - Не!! - изтървах го. Но не можех да го вдигна...беше паднал между дъските на пода.
- Какво направих?! Ами сега?!! Ник ще ме убие!! Заради...заради телефона. Какво толкова ме търсят?
Погледнах си телефона.

Джейк: Хей! Как си?

Охх, Джейк....Сега как да го извадя оттам?!! Ребека! Да!

Разговор по телефона:

- Ребека!
- Ало, Дилан? Хе-хей, как си приятел?
- Добре съм, но ми трябва помощта ти! Спешно!
- Уоу..добре. За?
- Нали имаше един приятел, който работеше нещо подобно....охх изпуснах нещо важно и се заклещи между дъските на пода.
- Ясно, ясно...пращам ти го!
- Благодаря ти!
- Още ли си на същия адрес? - попита ме тя.
- Да, да! Тук съм си!
- Оокейй...

-------

Звънецът на вратата*

- Тук е, той е тук! - отидох и отворих вратата.
- Ъм...Ребека ме изпрати да...
- Да, да! Влизай! Ето там! Изпуснах го и не мога да го извадя. Пробвах с всичко.
- Я да видим... Охоо... Това пръстен ли е?
- Ммм...да... - засрамих се.
- Разбирам защо си толкова нервен. Не можеш да предложиш без пръстен, нали приятел!
- Аз?...ъ... да! Виждаш как е..
- Да, да! Няма проблем! До минута ще е в ръцете ти.
Така и стана. Извади някакъв тънък и дълъг инструмент и извади пръстена с лекота.
- Готов си приятел! - подаде ми пръстена. - Ее, ама той е много хубав бе! Надявам се тя да каже да! Айде късмет!
- Д-да..благодаря! - умрях от срам. Никога не съм се чувствал по-неудобно....Охх..

Г.Т. на Ник:

Взех кутийка. Беше много красива. А за пръстена да не говорим. Надявам се на Дилан да му харесат. И най-вече да чуя ”да”. Ще съм много щастлив! Реших да се прибера, за да го взема и да го сложа в кутийката.
*вибрация*
- Ало?
- Ало, Ник! Сетих се за теб и си викам от колко време не сме се срещали! Ела да се видим малко! - беше един стар приятел от училище.
- Охоу, как си? Разбира се, но само да мина през вкъщи да взема нещо и ще излезем! Ти къде си?
- До кафенето, където се чакахме винаги след английския! Хахаха.
- Хаха! Добре приятел. До 15 минути съм при теб!
Прибрах се. Дилан ми изглеждаше притеснен.
- Хей, добре ли си?
- Д-да, да! Добре съм! Ти как си? Свърши ли си работата?
Зачудих се. Наистина не говореше много спокойно.
- Добре съм, да. Дойдох да взема нещо и после ще изляза с един стар приятел. Нали нямаш против.
- Не, не! Разбира се! В-върви!
- Окейй?!..
Отидох до шкафа. Отворих го, а там....там нямаше пръстен! Започнах да ровя! Проверих и горните и долните шкафчета! Нямаше го..Това е ужасно!!
- Взе ли го? - попита Дилан.
- Да, да взех го! Сега излизам! - опитах се да не изглеждам притеснен. Макар че, Дилан въобще не знаеше за какво става въпрос.
Излязох.

Г.Т. на Дилан:

- Оххх, сърцето ми! Божее!! Защо съм толкова притеснен, след като нищо лошо не съм направил.
След като приятелят на Ребека извади пръстена и си тръгна, аз реших да го пробвам. Наистина блестеше така хубаво. Не вярвах, че това е мое! Тогава Ник влезе и аз се уплаших. Държах го в ръце и нямаше как да го върна на мястото му. Отидох в кухнята, тогава Ник каза, че е взел, което му трябва и излезе. Но изглеждаше притеснен. Дали знае, че аз знам за пръстена?! Оххх!! Върнах го на мястото му и повече не го погледнах.

По-късно~

Г.Т. на Ник:

Прибирах се към вкъщи, след срещата ми със Зак. Разказах му за пръстена, че го няма..понеже той забеляза, че не съм на себе си. Не спирах да го мисля. Щом той го видя, значи и Дилан ще забележи. Ще му кажа всичко. Ще му обясня! Той ще разбере!
Прибрах се. Той си беше легнал, но не спеше.
- Дилан. Трябва да ти кажа нещо.
- Да? - изправи се той в седнало положение.
- Днес трябваше да е специален ден. Да ти кажа толкова много неща, а след това да ти дам нещо, което щеше да ни свърже завинаги. Но няма да мога, защото го изгубих. - натъжих се.
- Кое? Пръстенът ли? - аз вдигнах погледа си нагоре и го погледнах. Гледаше ме някак особено. Стана и отиде до шкафа. Извади пръстена. Учудих се.
- Ама как? Аз...
- Ти се върна да го вземеш. Досетих се. Но аз го видях по-рано днес и тогава ти дойде, а аз се уплаших и нямаше как да го върна без да ме видиш. Съжалявам, че развалих изненадата. - след последното изречение, сведе глава надолу.
- Хей! Хей! Нищо не си развалил! Погледни ме! - той ме погледна - Обичам те! Безкрайно много! И в момента забравих всичко, което исках да ти кажа, цялата тази реч, но ти вече се досети. - гледаше ме и не казваше нищо. - Дилан, ще се омъжиш ли за мен?