Дилан и Ник

Част 9

Г.Т. на Дилан:

Лежах си спокойно на леглото. Гледах някакъв филм, но наистина беше много скучен. Нямах търпение Ник да се прибере вече, а са минали само 20 мин. откакто излезе. Нямах представа колко ще се бави.
Телефонът ми извибрира. Някой ми писа.

Джейк: Хей, как си? Какво правиш? :)

Дилан: Ами, добре и скучая, ти?

Джейк: Същото.. Излиза ли ти се?

Дилан: Оу, да! Наистина!

Джейк: Ами, тогава хайде! В парка?

Дилан: Защо в парка? Ходи ми се например....на кино?! Не знам.

Джейк: Е, какво му е на парка? Хайде, ще бъде забавно! Ще си вземем нещо за ядене. Знам, че не би отказал! :))

Дилан: Така е! Добре де, добре. Парка!

Джейк: След 15мин.?

Дилан: Окейй👋

Станах да се преоблека. След това излязох и тръгнах.
По пътя срещнах Джейк.
- Оу, хей! - помахах му. Той ми отвърна.
- Хайде направо към магазина, че ти обещах! - усмихна ми се той.
- Дада!! - тръгнахме.
Взехме си сладолед и седнахме на една пейка.

Г.Т. на Джейк:

С Джесика се разбрахме и четиримата да сме в парка. Трябваше да направя така, че Ник да види Дилан с мен. Засега добре.

Г.Т. на Джесика:

С Ник се разхождахме. Беше прекрасено. Той гледаше дърветата. Наистина бяха красиви. Но за мен Ник беше много по-красив. Видях Дилан и Джейк на една пейка. Дилан беше с гръб към нас. Джейк забеляза, че приближаваме.

Г.Т. на Джейк:

Видях Ник и Джесика. Беше време да действам.
- Ъм...имаш нещо...на.. - посочих устата му.
- Оу! - опита се да го махне.
Не...нямаше нищо, но трябваше да направя така, че Ник да ревнува. Приближих се до Дилан и започнах да бърша устата му.

Г.Т. на Ник:

Паркът беше красив. Не бях идвал тук отдавна. Погледнах Джесика и ѝ се усмихнах. После погледнах напред и усмивката ми изчезна. Това...Дилан ли беше? С Джейк?
З-Защо са толкова близо?!! Тръгнах към тях бягайки.
- Ник! Почакай! - викаше Джесика зад мен.
- Какво става тук!! Какво правиш на гаджето ми! - хванах блузата на Джейк, като го изправих! Бях прав! Има му нещо! Ако си мисли, че Дилан ще ме зареже заради този мухлю...жестоко се лъже. Гледах му „уплашеното” лице. Долен лицемер!
- Ник! Какво правиш? Какво ти става? Пусни го!! - молеше ми се Дилан.
Погледнах жалния му поглед. Пуснах го. Хванах лицето на Дилан с ръце.
- Какво правиш? - попитах го тъжно..
- Нищо!.... Аз... - прекъснах го, като го хванах за ръката и тръгнах.
- Къде отиваме? - попита Дилан и усетих леко треперене в гласа му.
- Вкъщи! - отвърнах му студено.

Прибрахме се.

- Защо беше излязъл с Джейк?
- ....аз...проблем ли беше? --
- Да! Проблем е! Казах ти, че има нещо в този човек и не искам да се срещаш с него!! - повишох тон.
- Какво му е?! - вече по-уверено започна Дилан. - Защо не го харесваш??
- Той се опита да те целуне, за Бога!!
- ....К-Какво?! Нее! Той просто...ахх. - увереността му пак изчезна. Погледна в страни.
- Не, аз ви видях!
Дилан не отговори.
....
- Джесика пък те държеше и те гледаше с този....жален поглед. - ядосано ми отвърна Дилан.
- Какво?! - обърнах се към него, защото му бях обърнал гръб. - Какъв поглед?! Какви ги говориш? Държеше ме, за да не разбия физиономията на приятеля ти! - викнах аз.
- Стига! Достатъчно!! - извика Дилан и се скри в банята. Беше уплашен, виждах го по погледа му. Защо си го изкарвах на него?! Та, той дори не е виновен!!! Оффф!!!

....

Чувах хлипанията му. Не можех да слушам болката, която АЗ му причиних. Излязох.