Дилан и Ник

Част 8

Г.Т. на Ник:

Беше събота. Събудих се, защото слънцето блестеше в очите ми. Дилан беше до мен. Спеше толкова сладко и спокойно! Нямаше как да го събудя. Реших да стана и да направя някаква закуска. Измих си зъбите и отидох в кухнята. Тогава чух, че телефонът ми извибрира. Някой ми писа. Взех, за да видя кой е. Непознат номер?! Мхм, странно. Отворих чата:

Непознат номер: Хей, здравей! Събудих ли те?

Ник: По-скоро не. Но сега ставам. Кой си ти?

Непознат номер: Аз ли? Ами..не успяхме да се запознаем като хората вчера. Джесика - приятно ми е! :)

Ник: М?
...
Ник: Оу! Ти си момичето, което ударих с топката?!

Непознат номер: Да, същата! Хаха~

Ник: Наистина, съжалявам! Не беше нарочно!

Непознат номер: Няма проблем! Но тогава ти казах, че ми дължиш услуга.

Ник: Да?.... Кажи.

Непознат номер: Излез с мен.

Малко се учудих. Току-що се запознахме, а тя вече ме кани на.....среща? Това като среща ли трябваше да е? Не вярвам, а и така да е, за мен нямаше да е. Аз излизам с Дилан. Тя е просто приятелка. Мисля?! Не знам.. Не се познавахме..

Ник: Ами, добре. Кога и къде?

Непознат номер: Днес, в 18:00, в парка. Ако не си зает, разбира се! :)

Ник: Не

Непознат номер: Значи до тогава!!

След като прочетох последното съобщение, си оставих телефона на леглото и отидох в кухнята. Нямаше много продукти, затова реших да отида до магазина. Написах на едно листче, че излизам и че ще се върна скоро. В случай, че Дилан се събуди и види, че ме няма.

Г.Т. на Дилан:

Събудих се. Наистина се наспах добре. Сутринта беше прекрасна. Но...къде е Ник?
Видях бележка на шкафа.

”Отивам до магазина. Ще се върна бързо. И добро утро, ако четеш това!❤”

Усмихнах се. Беше толкова мил. Станах, за да оправя леглото. Чух, че нещо падна. Наведох се да го вдигна. Беше телефонът на Ник. Включих го, за да видя дали е добре. Видях, че има съобщение. Отключих телефона и видях:

Непознат номер: 👋

?? Какво е това?
Погледнах нагоре в чата. Джесика? Момичето, което Ник удари.... Е, дано е добре! Оставих му телефона на шкафа и дооправих леглото. Отидох в банята.

Г.Т. на Ник:

Прибрах се. Видях, че Дилан е станал. Е, исках да го изненадам със закусна, но добре..
- Хей, добро утро! Как спа? - попитах го любезно.
- Супер! Ти? - отвърна ми той с усмивка.
- Добре!
- Днес ще ходиш ли някъде?
- Ммда, ще отида в парка..
- С Джесика? - прекъсна ме Дилан.
Аз го погледнах учудено.
- От къде знаеш?
- Видях съобщенията ти. Понеже ти писа ии...Нали не се сърдиш?
- Не, за какво да се сърдя? Ти пък! Таа, ще изляза с нея, за да й се извиня.
- Мхм, разбирам! Но ние можем да си прекараме деня заедно, нали? - погледна ме той, като ми направи намек.
- Хахаха...да, разбира се!

17:45~

Г.Т. на Джесика:

Почти 18:00 е. Бях готова за срещата ми с Ник. За мен си бешеш чиста среща. Харесвам го още от 8 клас. Толкова се радвам, че ме уцели с топката, колкото и странно да звучи. Но само това беше начинът да го заговоря. По принцип не съм толкова срамежлива, но с него...ахх...

Ново съобщение!

Джейк: Хайде! Готова ли си?

Джесика: Да, да! Излизам!

Да, запознах се с Джейк, седмица след като започнахме училище. След като се опознахме, двамата разбрахме, че харесваме двама души, които всъщност са заедно. Точно така - аз харесвам Ник, а Джейк - Дилан. Решихме ”да работим” заедно, в това всеки да получи това, което иска. Наясно съм, че Ник е гей, но нямаше да се откажа така лесно. Взех си чантата и тръгнах.

Г.Т. на Ник:

Почти 18:00?? Леле, кога мина това време!
- Дилан, аз тръгвам! Ще ти се обадя, когато се прибирам. Окей? - казах аз, докато се обувах.
- Окей! Чао! Пази се! - даде ми въздушна целувка.
Тръгнах към парка. Леко подтичвах, защото закъснявах. Тя сигурно вече ме чака.
Когато стигнах, се огледах наоколо. Видях я на една пейка. Отидох при нея.
- Нали не се забавих много?! - попитах, леко задъхан.
- Леле, не, спокойно! Тичал ли си? - попита тя, като се изправи.
- Малко. За да не закъснея. - повдигнах рамене невинно.
- Хаха, няма проблем! Спокойно! Ще се разходим ли?
- Хайде!