Дилан и Ник

Част 6

На другия ден~
След часовете~

Г.Т. на Дилан:

- Хей, Дилан.. Ъмм искаш ли да отидем за сладолед. Тъй като домашното не е много ии може..
- Съжалявам, че те прекъсвам Джейк, но няма да мога. - казах аз, докато си прибирах нещата в шкафчето. - Отивам на тренировките на Ник. Обещах му.
- На тренировките на Ник? - попита объркано Джейк.
- Да, той е във футболния отбор! Капитан е! Отивам да го надъхвам! - усмихнах се аз. След това тръгнах.
- Ъъ, момент! Почакай! - настигна ме той. - Може лии...може ли и аз да дойда?
- Да, разбира се! Не вярвам да има против. Хайде!

Г.Т. на Ник:

След училище, всеки вторник, сряда и петък ходех на тренировка по футбол. Бях капитан на отбора. Радвам се, че ме избраха, имайки предвид, че отскоро съм в това училище. Знам, че момчетата разчитат на мен и аз няма да ги разочаровам! Трябваше да спечелим шампионата затова имахме повече тренировки от обикновено.

Видях Дилан зад оградата. Мяташе ми и беше много щастлив, че ме вижда. Беше очевидно. Сладур. Но, охх...този Джейк отново е с него. Много ме дразни. И не само, защото се навърта около гаджето ми, а и има нещо гнило в него. Усещам го.
- Здравей, Ник!
- Здравейте, момчета! Все пак дойде?! Много се радвам!
- Да, разбира се! Нали нямаш проблем, че и Джейк е тук? - попита ме Дилан, като посочи Джейк.
- Мне...теренът е за всички. - казах аз, лъжейки само себе си.
- Окей, супер! Ние отиваме на беседката..

- Хайде, Ник!! Започваме! - извика тренерът.
- Идвам!!

Започнахме игра.

Г.Т. на Дилан:

С Джейк седнахме на беседката. Говорихме си за стари случки. Всичко беше добре, докато не ме попита това:
- Хей, амм..ти? Приятелка имаш ли си? Или харесваш ли някоя?
- Аз..ъм...мне. Нямам си и не харесвам никоя. Ами ти? - опитах се да не изглеждам притеснен.
- Ами аз.....харесвам Ния, от съседния клас. Но не казвай на никого. Искам да си остане между нас.
- Добре.
- Не знам как да я заговоря. Какво да й кажа.
- Ами..аз мога да ти помогна, ако искаш?! - предложих му аз.
- Наистина?! - учуден и зарадван се обърна към мен.
- Да! Защо не?! Могаа....да се запозная с нея ии после да ви запозная вас двамата. - усмихнах му се любезно.
- Леле! Благодаря ти!! - прегърна ме. Явно беше наистина щастлив.

Г.Т. на Ник:

Топката беше в мен. Трябваше да подам на Том, а той трябваше да стреля. Щях да го направя, но нещо друго привлече погледа ми. Прегръдката между Дилан и Джейк! Този какво си мисли, че прави!! Защо прегръща гаджето ми?!
Разсеях се! Всички ми викаха "Подай, подай! Ник!" , а аз от паника, ритнах топката на някъде.

- Аааа!!
Видях момичето навело се напред. Божичко, да не би....да я уцелих?!?!
Затичах се бързо към нея.
- Леле! Добре ли си? Хей?
- Аз...ъъ....да. Добре съм! - отвърна ми тя, но беше със затворено око.
- Сигурна ли си? Можеш ли да си отвориш окото? - попитах я загрижено.
- Да, да! Добре съм! Всичко е наред, но ми дължиш услуга - усмихна се тя.
- Каква услуга? - погледнах я учудено.

- Ниик!! Хайде! Къде се бавиш?! Идвай!

Тренерът ме викаше...както и целият отбор.
- Идвам! Да!
Върнах се на терена.

Какво се случва?! Първо Дилан и Джейк, а сега и това момиче..
Всъщност, много ми е позната, но не знам от къде?! Ааахх, ще се побъркам! Честно!