Дилан и Ник

Част 18

Г.Т. на Джейк:

- Хеей! НЕЕ! Спретее! Кои сте виее?!! - виках, докато бягах към колата, в която прибираха Дилан. Той беше упоен. Не се съпротивляваше. - Пуснете го!! Кои сте виее?!! - не успях да ги стигна. Те се качиха и тръгнаха. Снимах номера. "590-KLP"
- Ник! Ник, стани! - той беше заспал на тротоара. Видимо нямаше шанс да го събудя. Изправих го, поне да го прибера. След това звъннах на полицията.
- Ало?
- 911, с какво да ви помогнем? - отвърна ми жената.
- Отвлякоха приятеля ми!
- Можете ли да опишете случката? Какво видяхте?
- Бях с гръб и когато се обърнах видях двама мъже как го упоиха, а след това го прибраха в голям черен джип.. Номерът на колата е 590-KLP - бях притеснен.
- Добре, кажете си имената, за да имаме връзка с вас! - продължи жената.
- Джейк Долсън! - казах аз.
- Добре, благодарим за обаждането, ще се свържем с вас, когато имаме новини.
- Благодаря! - затворих телефона. Ще се побъркам. Кои може да са тези? И какво общо има Дилан с тях??

На сутринта~

Г.Т. на Джейк:

Почти не съм спал. Постоянно кошмар след кошмар. Това с Дилан....просто не знам. Станах и се оправих. Взех си ключовете за колата и излязох. Тръгнах към полицейския участък, за новини.
Бях спрял да един светофар, когато видях голям, черен джип. Момент... 590-KLP? Това е...Това са те!! Беше червено, но ако не бях тръгнал след тях, щях със сигурност да ги изпусна. Дадох газ. Те караха бързо. Смесвах се с колите, за да не изглеждам подозрително.
Отбиха се в някаква улица. Спрях си колата. Слязох и продължих пеша. Иначе щяха да ме видят. Спряха колата. От нея слязоха същите двама мъже, които отвлякоха Дилан. Скрих се зад стената, на края тази улица, като гледах внимателно.
Не мога да повярвам. Те отвличаха още едно момче!!
- ХЕЙ! Спрете! Какво правите!! - това вероятно беше най-глупавото нещо, което съм правил. Защото те бяха високи, големи, двамата и с пистолети, а аз какво? Сам, без нищо. Но момчето викаше за помощ, а не ми изглеждаше виновен. Плюс, че тези мутри отвлякоха моя Дилан! Моя Дилан!
- Чупка, дребен! - каза ми единият, докато другият прибираше момчето.
- Пуснете го! - викнах аз. Бях на около 10 метра от тях.
- Млъквай да ти запуша аз устата! - говореше тихо и заплашително мъжът.
- Помоощ!! - започнах да викам аз. - Отвличат момчето!! - усетих нещо на устата си. - п-помощ..отвличат.... - заспах..

--------

Събудих се. Бях замаян и...завързан? Какво става? Бях объркан.