Дилан и Ник

Част 13

Отворих на Дилан и той влезе.
- Какво става? - попитах го.
- Ник! Не е на себе си! Пиян е, а после...ми се...нахвърли, а-аз не знаех какво да направя ии.....
- Шшт! Спокойно! Вече си тук. В безопасност си! - ( почти ) - казах си на ум. - Ела, да ти сипя нещо за пиене! Да се успокоиш малко.
- Охх, не знам направо. Може би не биваше да го оставям сам - отново... Мм, ти как мислиш? - попита ме нервно той.
- Дилан, стига! Той не е на 5! Ще се оправи! Просто е пиян - като все друг човек на този свят. Не е първият и няма да е последният!
- Е да де, ама той по принцип не пие алкохол! И аз затова се притеснявам! - продължи той.
- Стигаа! Спри да го мислиш! Ето, пийни. Успокой се! - казах и му подадох чашата.
- Хайде, наздраве! - чукнахме се. - Дано се оправи! .... Леле.. ако бях останал, дали щеше...
- Дилан, престани вече! - викнах му аз.
- Добре, добре, извинявай, съжалявам! Млъквам. - отпи от питието си.

Да - ще млъкнеш и още как. Още малко и ти ще заспиш точно като Ник. Право в моите ръце обаче!

- Отивам до тоалетната. Ей сега идвам.
- Окейй.. - отговори и продължи да пие.

Пий, пий.. А аз чакам.
Върнах се. Както и трябваше, Дилан беше заспал на дивана. Наистина му трябваше малко успокоително, този Ник така го стресира! Добре, че съм аз, че да му помогна. Да разбере, че не е за него. Вдигнах го на ръце. Отидох в спалнята. Съблякох тениската му. После премахнах и панталона му. Ахх....тези докосвания ме убиваха. Исках го! Само за себе си! Но планът ми не е да спя наистина с него, но ще направя, колкото Ник да го повярва. Съблякох и своята тениска. След това взех една превръзка и я сложих на очите на Дилан. Легнах до него и го прегърнах. Направих няколко снимки. Станах и се облякох. Него го оставих да спи. След това отидох на дивана и доизпих виното си.
Писах на Джесика да действа.

Г.Т. на Джесика:

Видях съобщението на Джейк. Тръгнах към къщата на Ник, по адреса, който Джейк ми даде.
[...]
Когато стигнах, почуках. Но никой не ми отговори. Аз все пак влязох. Огледах се и видях Ник на плота, лежейки.
- Ник?! - приближавах се към него. - Чуваш ли ме? Ник? - очевидно спеше.
- Добре..ъмм... - погледнах надолу и видях бутилка уиски, почти празна, в коша. Наведох се и я взех. Отидох до мивката, за да я оставя.
- Нее!
Обърнах се рязко, защото се изплаших.
- Не я хвърляй! - извика Ник, замаян.
- А-аз нямаше да я хвърлям. Просто...я оставях тук. - накъсвах думите си, защото Ник наистина не беше на себе си. Не знаех какво може да направи.
Той тръгна към мен. А аз настръхнах. Застана точно пред мен. Кафевите му очи бяха толкова красиви. Гледаше ме. Не откъсваше поглед от мен, взе рязко бутилката, а аз не реагирах. Той започна да я отваря. Осъзнах се.
- Ъ-ъ нее, Ник! Спри, недей! - взех му я от ръцете.
- Ейй!! - викна той. - Това тук - е мое! Върни ми го! Хайде! - отново тръгна към мен.
- Не! Не може! - отрекох аз.
- Оу, така ли?! - погледна ме някак особено.
- Д-да.. - не бях много уверена в думите си, съдейки по погледа му.
- Тогава, ще трябва да действаме по друг начин! - каза с по-сериозен тон и сложи ръцете си на мивката, като ме обраги. Сърцето ми вероятно щеше да спре. Беше-беше толкова хубав и толкова близо до мен. Навеждаше се все по-бавно и по-бавно. Аз затворих очите си. Щеше да ме целуне, когато...
- Хахахаха! - започна да се смее откачено. - Ти .... ти наистина ли си помисли, че аз ще те целуна? Хмм?? Хахаха...
- К-какво ти става? З-защо беше всичко това? - бях объркана. Наистина!
- Виж! Аз ходя с Дилан! И единствено само неговите устни мога да целувам! Разбра ли?! - беше супер неадекватен.
- Да! Разбрах! Не съм тъпа! Но, тогава защо се приближи толкова близо до мен?! - смеех да попитам.
- Хахахаха! - погледна ме. - Махай се! - свали рязко усмивката си. - Хайде! - посочи вратата.
Аз въздишах ядосано. Тръгнах си. Затворих, като тръшнах вратата.

Не! Стига толкова! Стига всички са ме правили на глупачка! Не е честно за Джейк всичко да върви по план, а между мен и Ник - нищо да не става! Може би това е целял?! Той да се уреди с Дилан като ги раздели, а мен...кучета ме яли! Еми, няма да стане така! Ами, ако Джейк е прав?! И няма да съм с Ник, защото е гей...а на Джейк ще му е по-лесно с Дилан?! НЕ! Стига! Въобразявам си! Но бях до тук с милата Джесика! Сега вече ще се запознаят с истинската Джесика Партър!!