Дилан и Ник

Част 4

Месец по-късно~

Мм да, ето ни тук. С Ник живеем заедно в друг град. Не съм избягал от нас, майка ми знае къде съм, как съм. Общо взето тя ме приема ии поддържам връзка с нея. Всяка седмица говорим, даже понякога ни праща нещо за хапване. Щастлив съм! С Ник съм! Няма по-хубаво нещо!!
Живеем в квартира, нищо особено. Хазяйна ни е добър човек. А и не взима много. В ново училище сме ( естествено )...но за жалост с Ник не сме в един клас. Обикновено след училище излизаме някъде, да се разходим, а после се прибираме, така че не е толкова зле. Това е ежедневието ни!

Един ден:

- Ученици, представям ви новият ви ученик - Джейк! - съобщи ни госпожата. - Джейк, заповядай, влез! - усмихна му се тя.
- Здравейте - поклони се той. - Казвам се Джейк и ще уча във вашия клас! - усмихна се той.
Изглеждаше добро момче. Като първо впечатление, нищо особено.
- Джейк, можеш да седнеш до Дилан, понеже само там е свободно.
- Да, госпожо! - отвърна той и се приближи до чина ми. - Здравей, може ли да седна тук?
- Да, разбира се! Заповядай! Аз съм Дилан! - честно казано не харесвам много новите запознанства. Не ми беше лесно и като се преместихме, но нямаше как да остана в онази къща!
- Джейк. - каза той. - Извинявай, ще може ли да ползвам учебникът ти, понеже моите още не са ми ги дали..
- Мхмм.. - кимнах аз. Дадох му го, защото аз и без това не слушах много. Рисувах си в тетрадката и си мислех за Ник. В това училище все още никой не знаеше, че ходим и се замислих какво ще стане, ако и тук знаят. В миналото, никой нищо не ни каза, може би и тук ще е така. Но първо със сигурност трябваше да говоря с Ник.
- За какво си се замислил? - извади ме от мислите ми Джейк.
- Аа...нищо. Защо? Какво има?
- Ами не разбирам тази задача, ако може да ми я обясниш.
- Мда..окей. - започанах да му обяснявам. Нямах проблем с предметите. Бях, така да се каже, отличник.
Звънецът би.
- Добре. Свободни сте! За домашно на стр. 45, задачите след урока! Приятен ден!
- И на вас! - казаха няколко човека в един глас.

Г.Т. на Ник:

Часът свърши. Исках да изненадам Дилан и да отида до стаята му.
Видях как всички излизат, но Дилан го нямаше. Надникнах в стаята. Видях го с някакво момче на чина му. Явно решаваха задачи, но исках да се уверя...ей така, за всеки случай.
- Хей, Дилан! Какво правиш? - попитах го аз. - Кой е това?
- Ник! - ахх...тази усмивка! Исках да го целуна, но нямаше как..пред момчето. - Здравей. Аз съм Джейк. Новият ученик в класа на Дилан. Приятно ми е. - подаде си ръката. Здрависахме се.
- Да, на мен също. Е, Дилан? Ще тръгваме ли? - бяхме се разбрали да отидем в парка за сладолед.
- Съжалявам, Ник! Няма да мога. Обещах на Джейк да му помогна с домашното..
- Оу, разбирам. - леко се натъжих. Обикновено винаги се прибираме заедно.
- Ако ти е проблем, аз мога да отида при някой друг, макар че не познавам никой, ноо все някак. - забелязах тъжното му лице. Защо обаче ми изглеждаше фалшиво..
- Не, няма проблем! Ник ме разбра! Нали?
- Да, да. Върви! - съгласих се с Дилан.
- Окей тогава! - отвърна Джейк.
- Да, аз ще се прибирам! Ще се видим вкъщи...ъъ тоест да..
- Живеем в една квартира, съквартиранти сме! - побърза да каже Дилан и се усмихна.
- Аха...добре.
- Чао!
-Чао! - казаха те.