Дилан и Ник

Част 5

- Момчета? Какво правите тук? Часовете свършиха. - госпожата влезе в стаята.
- Ами, госпожо, помагам на Джейк с домашното ии...- обяснявах аз.
- Това добре, но стаята ще ми трябва. Имам консултации. Ще ви помоля да си тръгнете.
- Да, госпожо. Тръгваме си! Хайде Дилан. - започна да си събира нещата Джейк.
- Но, къде ще отидем? - прошепнах му аз.
- У нас! Хайде!
Тръгнахме.

В дома на Джейк~

Г.Т на Дилан:

- Влизай, аз отивам за напитки.
- Ахам.. - настаних се на дивана. Наистина имаше хубав дом.
Трябваше да звънна на Ник, да му кажа къде съм и че ще се забавя. Набрах го.
- На кого звъниш? - попита ме Джейк, идвайки към мен, с две чаши сок.
- На Ник, да му кажа, че ще се забавя.
- Не! - взе ми телефона Джейк. - Няма нужда. Да не ти е майка?
- Ъм.. Не, но може да се притесни. - казах леко объркано.
-Хайде, хайде. Ако се притесни ще ти звънне. А и не вярвам. Нали сте просто приятели?!
- Да, да! Само приятели сме. - усмихнах се, за да прикрия случващото се.

След 2 часа~

Вече е 18:30ч. Мисля, че е време да се прибирам. Вероятно Ник се е притеснил, а и не му се обадих. Ужас!
- Амии, аз ще вървя! Надявам се, да си схванал. Ако има нещо питай - обърнах се към Джейк.
- Ами, мисля, че разбрах! Благодаря!
- За нищо! Ще се видим в училище. До утре! - казах му и излязох.
- Да, до утре! - усмихна се Джейк и затвори вратата.
Тръгнах към вкъщи. Опитах да звънна на Ник, но батерията ми беше паднала. Надявам се да не се е притеснил много.

Г.Т. на Джейк:

Усмихнах се и затворих вратата.
- Мда....до утре, Дилан! Сладък, малък Дилан! Мммхм!

Г.Т. на Ник:

Охх, защо не ми вдига!! Ще се побъркам! Само, ако онзи Джейк му е направил нещо, така ще гоо.....
- Дилан!! - отвори вратата. - Къде беше?! Така се уплаших!! - започнах да го прегръщам силно.
- Ник! Спокойно! Добре съм. Бях у Джейк.
- У Джейк ли? Защо? - попитах го леко ядосано.
- Ами, госпожата дойде и ни каза, че трябва да си ходим и тогава Джейк предложи да отидем у тях. Там учихме. Нищо специално.
- А защо не ми се обади? Трябваше да ми кажеш. - попитах го разтревожено.
- Амии... ъ, падна ми батерията! Затова! Хайде, че съм изморен. Искам още сега да заспя, а е едва 19:00ч.
Той отиде в банята. Зачудих се. Изглеждаше ми притеснен. Дали не е станало нещо друго?...ако е така, защо ме лъже? ....

Г.Т. на Дилан:

Отидох в банята. Нямаше как да му кажа, че Джейк не ми даде да му звънна. Щеше да се зачуди защо. Всъщност и аз не знам защо не ми даде да му се обадя.. Странно.. Охх, дано не съм проявил съмнение..