Дилан и Ник

Част 12

Г.Т. на Джейк:

Джесика искаше да говори с мен. Аз също имах какво да ѝ кажа. Разбрахме се, да се срещнем в едно кафене.
- Джейк, трябва да поговорим относно Ник. - каза ми Джесика.
- Да, така е. Имам нов план.
- Нее, точно заради това съм тук! Не мисля, че е добра идея сега да му правим нещо.
- И защо не?
- Негов близък роднина е починал. Така чух от Дилан. - каза жално тя.
- Аха, разбирам! Но ме чуй и мен. В момента той е съсипан, нали така? - продължих аз.
- Да...И?
- Ии сега е моментът да си до него. Дилан, естествено, ще иска да е там, но ще направя някак така, че да не е с него. Тогава Ник ще има само твоето рамо. Ще те приеме за истинска приятелка и оттам нататък, ще ти става още по-лесно да си близо до него. Разбираш ли? - започнах да обърквам мозъка ѝ, а тя видимо ми вярваше.
- Ахаа....ясно. Да, разбирам! Е...тогава какъв ти е планът? - попита тя.
- Слушай внимателно.....

[...]

Г.Т. на Дилан:

След училище отидох до един магазин за бонбони. Ник обичаше сладко, затова реших да го зарадвам малко.
После се прибрах.
Отворих вратата и видях Ник да лежи на барплота.
- Ник?... Ник, добре ли си? - затворих вратата, като не откъсвах поглед от него.
[ четете думите на Ник  пияни ]
- Дилан...Диланчо е вкъщии...Сладкишчетоо!! - викаше той.
- Тихоо! Не викай! Пиян ли си?! - разтревожено отидох към него.
- Аз?... пфф.. ти пък! Нее!! - гледах пиянското му изражение. Ужас!
- Боже мои! Хайде! Дай ми бутилката! Дай! - той се дърпаше! - Стига, Ник! Не искам да те гледам такъв! И двамата знаем, че не пиеш! Хайде! Виж, нося ти бонбони! - извадих ги от раницата си.
- Бонбони?! - спря и се обърна към мен.
- Да....знам, че ги обичаш, затова ти го взех! Искаш ли ги?! - говорех му като на куче. Но това беше единственият вариант да го накарам да остави бутилката.
- Не! - отрече той.
- Хмм?? - обърках се, защото първо се зарадва, а после ги отказа.
- Знаеш ли какво искам? Мм?
- ... Какво? - погледнах го объркано.
- Аз искам.... - хвърли бутилката в коша. Аз се изненадах. - ..... теб! - погледна ме с онзи гаден, мръсен поглед. Тръгна към мен, а аз отивах назад, назад, докато не упрях стената.
- Какво има, сладурче?! Не ме ли искаш? - сложи ръката си на стената. Аз се стъписах. Това определено не беше моят Ник.
- Ник, осъзнай се! Какви ги вършиш?! - говорех му уплашен аз.
- Стигаа, от колко време вече се дърпаш! Аз пък те искам! Тук и сега! - започна да целува врата ми и да оставя мокри следи. Аз сложих ръцете си на гърдите му и се опитах да го дръпна, а той ме хвана за кръста и ме вдигна във въздуха.
- Ниик!
Сложи ме на барплота легнал. Застана отгоре ми и продължи да целува тялото ми.
- Ник! Моля те, спри! Това не си ти! Ти не би направил -- Ауу... - захапа врата ми. - Не би направил такова нещо! Моля те! Пусни ме!
Изведниж той спря. Отпусна се на мен и започна да диша дълбоко.
- Ник?! - попитах плахо. Имах сълзи в очите. - Д-добре ли си? - мисля, че заспа. Повдигнах го, за да изляза. Станах, а него го оставих там. Нямаше как да го преместя до леглото, та аз едвам се измъкнах. Взех си телефона и излязох.

Г.Т. на Джейк:

Аааа!! Разкарай си мръсните ръчички от него, идиот!! Бях ядосан затова какво Ник правеше на Дилан! Отново ги гледах през камерата. Не разбира ли, че не го иска! Крайно време е да разбереш Ник, че Дилан ще бъде мой!!
Клипът ми спря. Дилан ми звънеше.
- Ало? Дилан?
- Джейк! Трябва ми помощта ти! Ти къде си? - попита ме Дилан.
- Ъм...у нас съм си, но мисля да изляза.
- Оу, да вярно! Не беше на училище днес, защото си болен. Така каза Джесика. По-добре ли си, щом ще излизаш.
- Аммии...да, всъщност съм добре. Искаш помощта ми, така ли?
- Да!
- Добрее... Ела у нас, да ми кажеш за какво става въпрос. Окей? Нещо сериозно ли е? - попитах аз, сякаш не знаех какво ще ми поиска.
- Да, относно Ник.
- Добре. Ще ти пратя адреса.
- Окей!

[...]