Дилан и Ник

Част 7

Г.Т. на Дилан:

След прегръдката ни с Джейк, се замислих. Просто стоях и гледах в една точка в земята. Мислих си за мен и Ник, за връзката ни. Какво ще стане, ако....
- Хей, за какво мислиш? - прекъсна мислите ми Джейк.
Не му отговорих. Стоях още няколко секунди така.
- Хей? Дилан? - потупа ме по рамото.
Аз се обърнах към него.
- Ако ти кажа нещо, можеш ли да го запазиш в тайна?
- Разбира се! Какво има?
Стоях и го гледах. Не бях сигурен дали да му кажа, но не можех повече да лъжа..
- Аз..всъщност имам гадже.
- Така ли?! Оу, ами...добре. Как се казва? От нашето училище ли е?
- Да....и се казва - Ник. - гледах го в очите, защото исках да видя реакцията му.
- Ник? Този там..Ник? - посочи го. Наистина беше изненадан.
- Същият..
- Оу..значи - ти си..гей?
- ..Да! Нали сега....приятелството ни ще се запази? - попитах го, леко притеснен.
- Какво?! Да, естествено! Не ми пречи какъв си. Приятно ми е, че съм с теб! Да ти кажа, ти си ми най-близкият тук, така чее....
- Много се радвам!! - усмихнах му се аз.

Г.Т на Джейк:

Отлично знаех, че е гей. Просто чаках да видя кога по-точно ще ми го каже. И след като вече знам, че ми има доверие да ми сподели такова нещо, значи планът ми работи повече от добре. Сега е време, не аз да привлека вниманието на Ник, а Джесика!!

Г.Т. на Ник:

Те продължават да си говорят толкова мило...Оффф!! Какво става с теб, Дилан? Нали не беше по запознанствата? Защо този Джейк ти стана толкова близък?
Тренировката свърши. Събрах си нещата по най-бързия начин и се затичах към беседката.
- Хей, ще тръгваме ли? - обърнах се към Дилан.

Г.Т. на Дилан:

Ник дойде при нас.
- Хей, ще тръгваме ли?
- Значии....и живеете заедно, като.....
Изправих се, за да отклоня вниманието на Ник от Джейк.
- Да! Тръгваме!
- За какво говори той? - попита объркано Ник, като посочи Джейк.
- Нищо, нищо! Ще говорим вкъщи. Окей? - побързах да кажа.
- Добре. Хайде тогава!
- Чао, Джейк! - помахах му.
- Чао!

Вкъщи~

Ник влезе да се къпе. Беше наистина изморен. Но трябваше да поговорим. Трябваше да му кажа, че Джейк знае за нас.
Той излезе.
- Ник. Ела за малко.
- Да, кажи. Какво има? - попита той, като избърсваше косата си с кърпата. ( Беше прекрасен )
Бях нервен. Не знам дали той го виждаше, но сърцето ми със сигурност се чуваше!
- Всичко наред ли е?
- Да, да - наред е! Относно това, което каза Джейк на беседката..
- Офф, пак с този Джейк. - той въздиша силно и отмести погледа си от мен. След някакви секунди го върна и спокойна каза:
- Кажи.
Аз вече наистина се колебаех дали да му кажа, но нали не трябваше да има тайни между нас..
- Ами...когато се преместихме тук.. си казахме, че ще го обсъдим заедно, дали да кажем на хората затова, че сме заедно..
- Даа...и? - слушаше ме много внимателно Ник.
- Ами...опитвам се да ти кажа, че....аз казах на Джейк...за нас..
Ник просто стоеше и ме гледаше. Нямаше реакция.
- Добре ли си? - попитах го плахо.
Той мълчеше за малко..
- Да,....да, добре съм. - каза, а след това стана от леглото. - Просто не мисля, че беше много удачно да казваш точно на него..
- И защо не?
- Ами, не знам. Казах ти, че намирам нещо странно в него.
- И не си ми ядосан, затова че му казах, без да го обсъдим заедно?!
- Не.. Няма за какво да ти сърдя. Преценил си, направил си го.... И сега какво? Всички ли вече ще знаят?
- Не! Не, казах му да не казва.
- Добре.. Ще ядем ли и после да лягаме, че съм много изморен.
- Да, добре.. Пица?
- Даа!! Моля те! - жално каза Ник.
- Хаха! Звъня!
....
- Ааа....какво стана с онова момиче днес? Тя добре ли е? Видях, че я удари.
- Да, каза, че е добре. Но ми поиска някаква услуга. Но аз дори не разбрах името ѝ... Странно. Всичко стана много бързо.
- Нищо де! Важното е, че е добре!
- Мхм!