Дилан и Ник

Част 10

Г.Т. на Дилан:

Стана ми тъпо, че с Ник се скарахме. Никога не сме се карали така, а и особено за ревност. Какво ни става? По-точно на него?!
За да изгладим отношенията си, реших да направя вечеря, да го изненадам! Започнах да приготвям нещата..
...
Когато бях готов, отидох да се преоблека, в нещо по-изискано. Да, бяхме си вкъщи, но исках да е перфектно!

Г.Т. на Ник:

Разхождах се. Мислех само за Дилан. И факта, какво да направя, за да може Джейк да е далеко от него. Не можех да му забраня. Той го чувстваше като негов приятел. Ами, ако не се опитваше да го целуне. И всъщност съм си въобразявал?! Не, не ... той....офф не знам, не знам, наистина! Но не мога да оставя Дилан сам вкъщи, плачейки. Защо въобще излязох?! Аз трябва да съм до него! Боже мои!!
Тръгнах към вкъщи..
...
Когато стигнах, влязох рязко и извиках:
- Дилан, съжалявам...аз..... - спрях си думите, защото го видях. Той беше седнал на бар плота, облечен с бяла, разкопчана риза и черен панталон. Държеше чаша вино в ръката си.
- Не, аз съжалявам. За цялата случка от днес. Обещавам, че няма да се повтори! - каза невинно Дилан.
Аз отидох до него и застанах така, че устните ни да са на милиметри едни от други. Усещах дъха му. Не можех да чакам повече и го целунах.
- Няма проблем! Всичко е наред! - хванах личицето му. Прекрасен е.
- Приготвих вечеря.....за да се сдобрим. Не ми харесва това да сме скарани. - продължи със сладкия си глас.
Аз стоях и го гледах. Не откъсвах поглед от него! Радвах му се.

Г.Т. на Джейк:

Ужас! Как може да се сдобрят?! И то толкова лесно..след като се опитах „да го целуна" и Ник му прости толкова бързо... Ще ме попитате от къде знам. Сега ще ви кажа.
Преди с Дилан да излезем, говорих с хазяйна им. Той е познат на баща ми. Казах му да сложи камерата, която му дадох, в някой ъгъл на стаята. Той го направи. Сега мога да наблюдавам какво се случва с Дилан и Ник, когато не съм наоколо. Но те това, разбира се, не го знаят. Което ми даваше още по-голямо предимство. Но, тъй като те се сдобриха, ще ми трябва друг план...

На другия ден~

- Ник. Искам да поговорим!
- Нямам за какво да говоря с теб Джейк! Махай се! - отвърна ми той студено.
- Аз имам! .... Виж, съжалявам затова, което стана вчера. Не съм искал да ви скарам...
- Аз също! - затвори шкафчето си. - Също така, не искам да си в живота ни, но ти някак си реши да се появиш. Е, явно не всички получаваме това, което искаме! - говореше ми той подигравателно. - Сега се дръпни! Имам час! - вече сериозно, а аз се дръпнах, за да мине.. Леле колко съм го наранил. Харесва ми. Още малко. Само почакай..

След часовете~

Г.Т. на Джесика:

- Хей, Ник! - извиках аз, като му мятах. Не изглеждаше да е в настроение, но мисля да поправя това. - Искаш ли да дойдеш у нас?....Да ми помогнеш с домашното, защото има неща, които не ги разбирам, а ти си умен и.....
- Съжалявам, Джесика. Не мога. До утре! - отвърна ми студено той и продължи да върви. Не знаех какво да кажа. Видях Джейк да излиза. Беше с Дилан. Говореха си за нещо, а аз отидох и развалих приказката им, като хванах Джейк за ръката и го дръпнах настрани.
- Какво си казал на Ник? Защо е в такова кисело настроение?! - ядосано го попитах аз.
- Аз? Нищо не съм му казвал! Той ме засипа с това как не иска да съм в живота му. Той си е виновен. Остави не намира. - той тръгна в обратната посока. Дилан вече го нямаше. Боже, защо ми го причиняваш?! Аз просто искам да съм с Ник!! Офффф [...]